Конфликтите в нас възникват тогава, когато пречките и бариерите се изправят на пътя на постигането на целите ни. Има различни начини за справяне с трудностите.

Съществуват хора, които при общуването си с останалите, използват подмолни тактики, за да постигнат своето. Те нараняват, отблъскват, превръщат останалите в свои жертви, в средство за постигане на целите. Такива хора са открито или скрито агресивни личности. Те притежават разстройства на характера, които при по-задълбочен анализ се разпознават лесно. Нужно е само да ги наблюдавате, да имате досег и контакт с тях, да се чувствате странно в присъствието им, да усещате, че вече не може да разчитате на собствената си трезва преценка, да подлагате на съмнение действията и мислите си.

Агресивните личности не харесват, когато някой им казва какво да правят или отказва да им съдейства да правят, това което желаят.

Поведенията на манипулаторите и агресивните личности водят до няколко неща.

– те способстват за прикриването на агресивното намерение на човека, който ги използва;

– използването им често поставя другите в отбранителна позиция;

– обичайната им употреба подкрепя дисфункционалния, но предпочитан начин за справяне със света на използващия ги. Те спъват всяка възможност агресорът да приеме и да се подчини на важни социални принципи, а следователно да промени начина си на действие;

– тъй като повечето хора не знаят как коректно да интерпретират тези поведения, те са ефективни инструменти за експлоатиране, манипулиране, зпоупотребяване с и контролиране на другите.

Скрито агресивните са особено вещи в използването на тези тактики за прикриване на своите агресивни намерения, като същевременно карат опонентите си да заемат отбранителна позиция. Когато околните са в отбранителна позиция, мислите им стават по-объркани, те са склонни повече да се съмняват в себе си и изпитват желание да се оттеглят.

В книгата “Манипулаторите – разбиране и справяне с манипулативните хора” Джордж Саймън описва редица тактики на агресивните личности, с помощта на които те подчиняват своите жертви:

Минимизиране – агресорът се опитва да се оневини или да омаловажи действията си, използва рационални доводи. Често в изказванията му присъстват думи като “само” и “просто”.

Отричане – отказ да се признае стореното. Чуете ли някой да ви пита “Кой, аз?”, се опитайте да разчетете користните действия зад думите му.

Рационализация – извинение, подкрепено с факти, което кара жертвата да се съмнява в обвиненията си. Ако агресивната личност успее да ви убеди, че е оправдана в това, което върши – значи е постигнала целта си.

Отклоняване – състои се в смяна на темата, разсейване. Когато се противопоставите на манипулатора и той използва тази техника, ще забележите как след няколко минути ще се чудите кога разговорът е поел в тази посока.

Отбягване – човекът дава несвързани, неадекватни отговори, за да не бъде притиснат в ъгъла и да бъде разкрит в манипулативното си поведение.

Скрито сплашване – държи отсрещната страна в тревожно състояние и подчинена позиция. Като не правят нищо очевидно заплашително, те могат да играят ефективно играта на управление на впечатленията. За скрито агресивните е важно да налагат своето, но въпреки това да изглеждат добри.

Насаждане на вина – отново е вид сплашване. Агресивните личности, знаят че здравите хора е нормално да изпитват чувство на вина и срам. С тази информация те си служат, за да притискат жертвите си, като ги държат в позиция на съмнение в себе си, тревожност и подчинение. Колкото по-съвестна е потенциалната жертва, толкова по-ефективна е техниката с чувството за вина.

Засрамване – манипулаторите използват сарказма и срязването като средство за засилване на страха и съмненията в себе си на другите. Насажда се чувство на лична неадекватност, за да се поддържа позицията на доминация.

Игра на ролята на жертва – използва се, за да се спечели съчувствие. Манипулаторите знаят, че стабилните психически хора не понасят да виждат как някой страда.

Игра на ролята на слуга – манипулаторите се преструват, че правят нещо заради по-висша цел, от благородство, а всъщност тяхната цел е добиване на власт и влияние.

Съблазняване – скрито агресивните ще ухажват, ще правят комплименти, ще преувеличават, за да се харесат и да свалят гарда на опонента си. Така ще си спечелят доверие и лоялност.

Преструване на невинен – манипулаторите ще се опитят да ви убедят, че всичко неправилно, което са направили, е непреднамерено или че всъщност не са свършили нищо от това, в което са обвинени.

Демонстрация на гняв – силната ярост шокира събеседника и го предизвиква да се подчини.

За да не попадате в ролята на жертва, трябва да опознаете по-добре себе си и тези свои аспекти от характера си, които ви правят уязвими. Също така трябва добре да улавяте техниките на манипулаторите, за да може да ги разпознавате и контрирате, да не попадате под властта им.

Съдете по делата, а не по думите.

Уязвими могат да ви направят слабости на характера ви като наивността, прекалената съвестност, ниското самочувствие или опитите да обясните всичко по разумен и рационален начин. Не бива да забравяме и емоционалната зависимост или съзависимост, която определя много от дисфункционалните взаимоотношения – при нея жертвата изпитва толкова силен страх от изоставяне, че е готова да се подчини на всяка тактика на своя манипулатор.

Борбата с манипулативните личности коства време и енергия, а води до гняв, чувство за безпомощност и дори депресия. Така здравият разум отстъпва на страховете и жертвите вече не могат ефективно да отстояват себе си и позицията си.

Инвестирайте времето и енергията си там, където е вашата безспорна сила – в собственото си поведение.
Не приемайте извинения.

Определете границите, в които може да понесете дадено поведение или границите след прекрачването на които сте способни да си тръгнете или да прекратите взаимоотношенията. Не изказвайте намеренията си, а осъществявайте действия.

Отправяйте директни искания и приемайте само директни отговори.

Разсъждавайте върху конкретната ситуация, а не върху случка от предния ден или от преди две години например.

Не снемайте отговорността от плещите на агресора, не приемайте оправданията му.

Не използвайте подмолни тактики като сарказъм, враждебност и омаловажаване, защото ще бъдат използвани срещу вас.

Ето и един цитат от книгата, който никак не е признак на примирение, а по-скоро осъзнаване на собствената стойност и на цената, която всеки плаща в битките си – дали тя си струва и за кое си струва:

Сега обаче избирам битките си много по-внимателно. Не се суетя и не изпадам в агония за неща, за които така или иначе ще загубя битката. Просто ги оставям да минават покрай мен. Може би постепенно се отказвам от идеята, че мога да ги контролирам. Поставям си граници и си давам сметка за последиците от действията ми.

автор: Яница Григорова

източник: bezmastilo.com

Вижте още: Причините да останеш жив – МАТ ХЕЙГ