Адам Смит /1723-1790/, най-видната фигура в развитието на икономическата теория, е роден в 1723 г. в град Кърккалди, Шотландия. Като младеж следва в Оксфордския университет, а от 1751 до 1764 г. е професор по философия в Глазгоу. там публикува първата си книга — „Теория за моралните чувства“, която му спечелва име в интелектуалните кръгове. Но трайната си слава дължи най-вече на големия труд „Издирвания върху естеството и причините за богатството на народите“, издаден в 1776 г. Книгата незабавно постига успех и до края на живота си Смит се радва на голяма известност и уважение. Той умира в Кърккалди в 1790 г. Смит не се е женил и няма деца.

Той не е първият, който се посвещава на икономическата наука, и много от най-известните му идеи не са оригинални. Но пръв представя изчерпателно и системно икономическа теория, която е достатъчно точна, за да служи като основа на бъдещия напредък в тази област. Ето защо може да се каже, че „Богатството на народите“ е отправната точка за съвременните изследвания на политическата икономия.

Едно от големите достойнства на книгата е, че тя разсейва много погрешни възгледи от миналото. Смит оборва по-старата меркантилистка теория, според която от първостепенно значение е държавата да разполага с големи количества злато. Неговият труд отрича и схващането на физиократите, че земята е главният източник на стойности; вместо него утвърждава основното значение на труда. Смит особено набляга на увеличаването на производството, което може да се постигне чрез разделение на труда, и атакува цял ред остарели и произволни правителствени ограничения, които само спъват развитието на индустрията.

Главна идея в „Богатството на народите“ е, че наглед хаотичният свободен пазар е фактически саморегулиращ се механизъм, който доставя онзи вид и онова количество стоки, които са най-търсени и най-необходими на обществото. Да речем, има недостиг на някой търсен продукт. Естествено, цената му се увеличава, а тя носи по-големи печалби на производителя. Поради високата печалба и други ще се стремят да пуснат същия продукт. Производството му се увеличава и ще намали първоначалния недостиг.

Освен това повишеното предлагане заедно с конкуренцията между производителите ще сведе стоката до нейната „нормална цена“, с други думи, до производствената й стойност. Никой не си е поставял съзнателно като цел да премахне недостига, за да помогне на обществото; и въпреки това проблемът е разрешен. Всеки човек по думите на Смит „преследва само лична изгода“, но той е „воден от невидима ръка, за да постигне цел, която не влиза в намеренията му… Като преследва личния си интерес, той често пъти отстоява интереса на обществото по-резултатно, отколкото ако съзнателно си беше поставил такава цел.“ 

Обаче „невидимата ръка“ не може да си свърши работата както трябва, ако свободната конкуренция се натъква на пречки. Ето защо Смит вярва дълбоко в свободната търговия и се противопоставя решително на високите мита. Фактически той е върл противник на повечето държавни мерки в търговията и свободния пазар. Такава намеса, твърди той, почти винаги намалява икономическите резултати и води до това, че в крайна сметка хората плащат по-високи цени. (Смит не е измислил термина „ненамеса на държавата“, но е направил повече от всеки друг за утвърждаването на този принцип.)

Някои остават с впечатлението, че Адам Смит е чисто и просто апологет на интересите на търговците, но това е погрешно впечатление. Много пъти и със силни думи той заклеймява монополистичната практика в търговията и настоява за премахването й. Смит съвсем не гледа наивно на действителната търговска практика. Ето един характерен пасаж от „Богатството на народите“: „Хората от една и съща професия рядко се събират, но разговорите им все завършват със заговор срещу простолюдието или с някаква сплетня за повишаване на цените.“

Адам Смит така добре организира и излага икономическото си учение, че само след няколко десетилетия предишните икономически школи вече са забравени. Всъщност всички техни положителни страни са включени в системата на Смит, в която той последователно излага и недостатъците им. Приемниците на Смит, между които икономисти като Томас Малтус и Дейвид Рикардо, доразработват и усъвършенстват неговата система, без да променят основните й насоки, и я превръщат в структура, която днес наричаме класическа икономика. Макар съвременната теория да е прибавила в нея нови неща, тя е до голяма степен естествено продължение на класическата икономика.

В „Богатството на народите“ Смит донякъде предусеща възгледите на Малтус за пренаселеността. Но докато Рикардо и Карл Маркс твърдят, че нарастването на населението няма да даде възможност надниците да надхвърлят необходимия за съществуване минимум, Смит заявява, че в условията на увеличаващо се производство е възможно да се увеличават и надниците. Фактите показват нагледно, че Смит е бил прав по този въпрос, а Рикардо и Маркс са сгрешили.

Въпросът за влиянието на Смит върху законодателството и държавната политика стои съвсем отделно от въпроса за правилността на неговите възгледи и влиянието му върху по-късните теоретици. „Богатството на народите“ е написана с голяма вещина и яснота, които й осигуряват широка читателска публика. Доводите на Смит против държавната намеса в търговията и търговските дейности и в полза на ниските мита и свободната търговия оказват решително влияние върху политиката на много държави през целия XIX век. Неговото въздействие в тази област се чувства дори в наши дни.

Икономическата теория преживя голям напредък след него и тъй като някои от идеите му бяха заменени, лесно е да подценим значението на Адам Смит. Но истината е, че той е първосъздателят и основателят на икономическата теория като системно изследване и затова е важна фигура в историята на човешката мисъл.

С изключение на цифрите, нищо не е толкова изменчиво, колкото фактите.

Най-големият прогрес в развитието на трудовите производителни сили и значителна част от изкуството, умението и съобразителността, с които той се насочва и прилага, произтичат както изглежда вследствие на разделението на труда.

Заблуждения, съдържащи в себе си някакък дял истина, са най-опасни.

Науката е най-големият антидод на отровата на ентусиазма и суеверието.

В онова пръвобитно състояние на обществото, което предшества присвяването на земя като частна собственост и натрупването на капитал, целият продукт на труда е принадлежал на работника. Не му се е налагало да го разделя нито със земевладелеца, нито със стопанина. Ако това състояние се беше съхранило, то трудовата работна заплата би нарасвала заедно с увеличението на трудовите производителни сили.

Да вземе за пример … производството на карфички. Един работник изтегля телта, друг я изправя, трети я обрязва, четвърти заостря краищата, пети оформя края за главичката,; изготвянето на самата главичка изисва две или три самостоятелни операции; поставянето й представлява отделна операция, полирането на карфичката – съвсем друга; самостоятелна операция е дори завиването на карфичките в пакетчета.

За да научите хората да обичат справедливостта, първо им покажете резултатите от несправедливостта.

Трудно е да заставиш човек да вникне и разбере каквото и да било, ако неговата заработка се осигурява и без разбирането му.

Чувство за дълг е всъщност нашето уважение към общите правила на нравствеността.

Хора от една професия рядко се събират даже за развлечения, но техните срещи се заключават в това да правят заговор против обществото или планове за увеличение на цената.

Всеки индивид непрестанно се стреми да намери най-изгодното приложение за капитала, с който може да се разпорежда. Наистина той се ръководи от личната си изгода, а не от онова, което е полезно за обществото. Но изследването на личната изгода естествено или по-скоро по необходимост го кара да предпочете онова приложение, което е най-изгодно за обществото… Той мисли само за собствената си печалба, но в този, както и в много други случаи, е ръководен от невидима ръка, за да служи на цел, която не е била част от неговите намерения.

Всеки прахосник е враг на обществото, всеки пестелив човек е благодетел.

Всеки човек е богат или беден в зависимост от това, в каква степен може да се ползва от предметите за необходимост, удобство и удоволствие. Но след като вече се е установило разделението на труда, човек със собствения си труд може да си набави само незначителна част от тези предмети – значително по-голяма част той трбва да получи чрез труда на другите хора; и той ще бъде богат или беден в зависимост от количеството на онзи труд, с който може да се разпорежда или да купи. Затова стойността на всяка една стока за индивида, който я притежава, но има предвид не да я използва или лично употребява, а да я разменя за други предмети, е равна на количеството труд, което той може да купи чрез нея или да получи в свое разпореждане. По този начин трудът представлява действителното мерило за разменната стойност на стоките.

Трябва да се отбележи, че думата „стойност“ има две различни значения: понякога тя обозначава полезността на някой предмет, а понякога възможността за придобиване на други предмети, която дава притежанието на даден предмет. Първата може да се нарече потребителска стойност, а втората – разменна стойност.

Намирайки се в рамките на една парадигма, е трудно да си представиш друга парадигма.

Празните и малодушни хора често стоварват върху своите подчинени или върху тези, които не смеят да им се възпротивят, гневните си избилци и страсти, въобразявайки си, че по този начин са показали своето мъжество.

Единственото съкровище на човек е неговата памет. Само в нея е неговото богатство или бедност.

Самообладанието в минута на гняв е не по-малко високо и не по-малко благородно, колкото и самообладанието в минута на страх.

Само крайно малодушният и крайно празният човек може да намира удоволствие в похвалите, които, както му е добре известно, не е заслужил.

Жената, сложила си руж, струва ми се няма право да се гордее с ласкавите отзиви за цвета на нейното лице: тези отзиви по-скоро би трябвало да й напомнят за впечатлението, което би произвело естественият цвят на нейното лице и неговата противопложност с изкуствения руж. Нищо не представлява такова очевидно доказателство за малодушие и лекомислие като тщестлавието от незаслужените похвали. Това именно наричаме тщеславие.

Тщеславието не е нещо друго, освен преждевременен опит да получим гръмка известност, далече преди да сме я заслужили.

Великата тайна на възпитанието е да насочваш честолюбието към подходящите дисциплини.

Характерът на всеки човек оказва влияние и върху щастието на другите хора, в зависимост от това дали има свойството да им носи вреда или полза.

За да се създаде богатството на една страна, твърде много трябва да бъде превърнато в руини.

Не би могло да се очаква, че изпълнителните директори на акционерните дружества в качеството им главно на мениджъри на парите на други хора ще ги управляват със същата бдителност, както техните собственици.

Управлението на една монополна компания от търговци е може би най-лошата форма на управление за всяка една страна.

Великите нации никога не обедняват поради разточителството и неблагоразумието на частни лица, но много често обедняват в резултат на разточителството и неблагоразумието на държавната власт.

В действителност Бог е на страната на най-големите банкови сметки.

автор: Майкъл Харт

Вижте още: Жените живеят в по-голяма бедност – от 1,4 милиарда бедни на земята 70% са жени