.
Аз ви обичах; обичта ми може
да тлее още в моята душа;
но нека вече тя не ви тревожи,
не искам с нищо да ви натъжа.
Обичах ви безмълвно, безнадеждно,
изгарях и от ревност, и от страст;
обичах ви тъй искрено, тъй нежно –
дано ви друг обикне както аз.
Аз помня чудното видение:
как ти пред мене прелетя,
като прекрасно мигновение,
като пречиста красота.
В скръбта на порив безнадежден,
в шума на светски суети,
звучеше в мен гласът ти нежен,
бленувах милите черти.
Летяха дни… Живот метежен
разпръсна прежните мечти,
забравих аз гласа ти нежен,
твойте божествени черти.
И в мойто мрачно заточение
течаха скучно час след час,
без божество, без вдъхновение,
без сълзи, без живот, без страст.
Душата трепна от вълнение:
и ти при мен пак долетя,
като бленувано видение,
като пречиста красота.
Сърцето бие в упоение
и, възроден, усещам аз
и божество, и вдъхновение,
и сълзи, и живот, и страст.
ЗАТВОРНИК
Седя зад решетка в тъмничния хлад.
Откърмен в неволя, орел горд и млад,
другар мой, изопнал криле пред беда,
с клюн кървав вън мърша кълве край зида…
Кълве и разхвърля, и в моя зандан
загледан тревожно, и цял обладан
от ярост, с див крясък, от който боли,
зове, сякаш казва: „Ще литнем, нали?”
С теб птици сме ние… О, време е, брат! –
там, дето в мъгли е планинският скат,
там, дето морето синее за нас,
там, дето кръжим само вятър…и аз!…”
АНГЕЛ
Пред рая, засиял и нежен,
глава бе ангелът склонил,
А демон грозен и метежен
над адски бездни бе извил.
Духът на черното съмнение
в духа пречист се беше взрял,
неволна жар от умиление
за пръв път смътно опознал.
Сиял си ненапразно — каза —
щом те видях, изтръпнах цял:
не всичко в Рая съм намразил,
не всичко земно съм презрял!
К ***
Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.
В томленьях грусти безнадежной,
В тревогах шумной суеты,
Звучал мне долго голос нежный
И снились милые черты.
Шли годы. Бурь порыв мятежный
Рассеял прежние мечты,
И я забыл твой голос нежный,
Твои небесные черты.
В глуши, во мраке заточенья
Тянулись тихо дни мои
Без божества, без вдохновенья,
Без слез, без жизни, без любви.
Душе настало пробужденье:
И вот опять явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.
И сердце бьется в упоенье,
И для него воскресли вновь
И божество, и вдохновенье,
И жизнь, и слезы, и любовь.
1825
