НЕПРЕКЛОНЕН

Пред мрака черен на нощта,
сред ада страшен и огромен,
на всички богове благодаря
за своя дух, тъй непреклонен.

В зверските лапи на случая сляп
аз не плаках на глас, не треперих.
От удари страшни мойта глава
е кървава, но непреклонена.

И всеки тук обзет е от Гнева,
навред витае Демон на страха,
но винаги заплашен, бит и унижен
аз нивга не ще бъда покорен.

И какво, че е тясна вратата, (1)
и е тежка тарифата за вина.
Аз сам съм господар на своята съдба
и сам командвам своята душа!!!

—————————–

1 „…защото тясна е вратата и стеснен е пътят, които водят към живота, и малцина ги намират.” Матей 7:14

INVICTUS

Out of the night that covers me,
Black as the pit from pole to pole,
I thank whatever gods may be
For my unconquerable soul.

In the fell clutch of circumstance
I have not winced nor cried aloud.
Under the bludgeonings of chance
My head is bloody, but unbowed.

Beyond this place of wrath and tears
Looms but the Horror of the shade,
And yet the menace of the years
Finds and shall find me unafraid.

It matters not how strait the gate,
How charged with punishments the scroll,
I am the master of my fate,
I am the captain of my soul.

Вижте още: За да гледате моите белези, има цена – СИЛВИЯ ПЛАТ