Шадоу е мъж с минало. Сега обаче той не иска нищо друго, освен да живее спокойно с жена си и да не се забърква в неприятности. Докато не научава, че тя е загинала в ужасна катастрофа.

Той тръгва за погребението и самолетът е разтресен от силна буря, а някакъв човек на седалката до Шадоу се представя като господин Уендзи и знае за него повече, отколкото е възможно.

Непознатият предупреждава Шадоу, че се задава много по-голяма буря. И от този миг натътък вече нищо няма да бъде същото…

Орландо Сентинъл казва:

Ако Джак Керуак беше написал „Властелинът на пръстените“, той вероятно щеше да прилича на „Американски богове“ на Нийл Геймън.

Starz се заеха да екранизират въпросния роман за малкия екран в шест сезона, като първият сезон от 8 епизода се очаква да стартира в края на април. Екранизацията ще се движи под вещото ръководство на Браян Фулър (Ханибал, Pushing Daisies).

Нийл Геймън също е част от екипа в ролята на изпълнителен продуцент. Актьорският състав включва включва множество познати и обичани от феновете на фантастиката лица, сред които Рики Уитъл, Иън Макшейн, Джилиан Андерсън, Орландо Джоунс, Емили Браунинг и др.

Стивън Кинг казва за Нийл Геймън:

Геймън е съкровищница! Провървяло ни е, че го има!

А ето как започва историята на Шадоу, на мъртвите богове, мъртвите пари и мъртвите чувства:

Шадоу беше лежал в затвора три години. 

Най-хубавото – според Шадоу може би единственото хубаво нещо – на това да лежиш в затвора бе чувството на облекчение. Чувството, че не може да паднеш по-ниско и че си слязъл на дъното. Не се притесняваше, че могат да го заловят, защото вече го бяха заловили. Не се плашеше какво ще му донесе бъдещето, защото миналото вече му го беше донесло.

Беше стигнал до извода, че не е важно дали си извършил онова, заради което са те осъдили. От опит се бе убедил, че всеки, когото срещаше в затвора, е обиден от нещо: винаги имаше нещо, което властите не бяха разбрали, нещо, за което твърдяха, че си извършил, макар че ти изобщо не си го правил, а и да си го направил, не е било точно така, както твърдят те. Важното е, че са те хванали.

Беше се наслушал как хората се обясняват един на друг, че не бива да потискат чувствата си, че трябва да им дават воля и да се отърсват от болката. Помисли си, че могат да се кажат много неща за потисканите чувства. Подозираше, че ако го правиш достатъчно дълго и достатъчно дълбоко, много скоро няма да усещаш нищо.

Това са боговете, които са се заличили от паметта. Загубени са дори имената им. Хората, които са им се кланяли, са точно толкова забравени, колкото и техните богове. Тотемите им отдавна са счупени и съборени. Последните им жреци са умрели, без да предадат тайните си. Боговете са смъртни. И когато умират, си остават неоплакани и незапомнени. По-трудно е да убиеш идеите, отколкото хората, и накрая и те могат да бъдат убити.

Програмирали сме наново действителността. Езикът е вирус, религията е операционна система, а молитвите – никому ненужна информация.

Такава е вечната лудост на човека. Той гони сладката плът, без да осъзнава, че тя не е нищо друго освен красива обвивка на костите. Храна за червеите. Нощем се допираш до храна за червеи. Не искам да те обидя.

Всеки час наранява. Последният убива.

редактор: Марина Аврамова

Вижте още от Нийл Геймън: Цената