Мъдреците и поетите дишат чист въздух в сумрачните пролетни градини, над техните звънливи чела — високата тайна на нощното небе — ултрамарин и сребро — над тихата арабеска на преплетените млади ластари на лозата и цъфналите клони на ябълките.

Безбройните въпросителни на нощното небе — и сребърната тревога на Тихо Брахе.

Неотдавна се видях на брега. Ала в шепата си не улових отструите на вечната река. Напразно…

Има ли бог?

Над звънливите чела на мъдреците и поетите небето зее с бездънна тишина — ултрамарин и въпросителни.

Някъде светят шумни локали. А през сянката на белите пролетни градини — в този час на късна вечер — минава с широки крачки огромният силует на черен мъж.

из „Експресионистично календарче“

редактор: Андрей Митев

Вижте още: Март – ГЕО МИЛЕВ