Тя приближи — изглеждаше по-скоро бледа.

Целият й сомнамбулен вид говореше, че тези нощи, нощите, когато я е нямало, за него са били самото съвършенство.

Спря пред него и отметна непокорната къдрица, паднала на челото й.

А прозорецът с прозявка пускаше покрай ушите си мълвата, упорито ширеща се из града, за тия двама чужденци, които вече не намират за какво и дума да си кажат.

Някога, отдавна някога, се сдърпваха и ако той изхвърлеше я през прозореца с развяна рокля, тя се връщаше с усмивка иронична, весело кръжейки в синьото небе сред клонестите кестени по булеварда.

Няма я, отдавна в тях я няма и оная радост от изтърканите, изнурени дрехи, вече станали дюшек на кучето.

И тъй, предвари той спокойно резкия й жест и нейната ръка като отсечена увисна.

И излезе, докато не беше станало най-лошото, и си отиде с присмех лек в едното ъгълче на устните, като нагарчаща цигара.

На върха над бездната той знаеше, че тя е вече без крила и ще я види долу.

Вижте още: Понеже някой не те обича по начина, по който ти искаш да те обича, това не означава че не те обича с цялото си сърце