Американският певец Боб Дилън, вече носител на Нобеловата награда за литература, е първият автор на песни, който получава престижното отличие. Признанието за 75-годишния рок музикант е за това, че „е създал нов поетичен изказ в богатата американска песенна традиция“.

Ван Морисън определя Боб Дилън като най-великият поет на света. Поезията е изкуство, което разчита на динамичната връзка между индивидуалното съзнание и света. Поетичната сила на Дилън се крие в неговата уникалност, примесена с житейския опит на неговата публика.

През 1991 година излиза интервюто на Пол Золо с Дилън. Золо е известен с многобройните си интервюта с известни творци като Ленърд Коен и Нийл Янг, чиито прозрения за писането на музика надминават границите на креативността и достигат до много и различни тематики.

Золо долавя необикновената следа, която Дилън оставя в музиката:

Питър Сийгър спомена, че “всички музиканти са свързани”, но аз вярвам, че малко са тези, чието влияние е оставило такъв отпечатък, както това на Боб Дилън. Трудно е да си представим изкуството на музиката без него.

Има неоспорима елегантност в думите на Дилън, почти библейска красота, която изпълва песните му през годините. 

Боб Дилън често излага тезата си за перфектната среда, в която е възможно творчеството:

Приятно е да се поставиш в ситуация, в която да приемеш себе си с всички подсъзнателни неща, които изникват в съзнанието ти, да ги осъзнаеш и да не допускаш да ги подтиснеш или контролираш.

Като много други създатели на изкуство Дилън счита, че несъзнаваното помага много повече за творческия процес от рационализацията. Вдъхновението не може да бъде подчинено, то единствено може да бъде последвано.

Най-добрите ми песни са тези, които съм написал бързо. Ама наистина бързо. За толкова време, колкото изисква да ги препишеш на листа.

За да се случи това, е нужно умът да остане в несъзнаваната си рамка и да измъкне оттам необходимото. Противно на Буковски, който смята, че идеалната среда за твореца е илюзия и на Е. Б. Уайт, за когото писател, който чака идеалната обстановка, за да пише, никога няма да запълни и един лист, Дилън смята, че съвършените условия могат да бъдат нагодени или поне постигнати с малко усилия с помощта на достигане до точното състояние на ума.

За мен обстановката, докато пиша песните си, е от изключително значение. Средата трябва да ми донесе нещо, което има нужда да излезе на бял свят. Понякога е нужно да съзерцавам, за да се отрази процеса в мен.

Дилън обяснява, че до това състояние на духа се стига, когато се научиш да даваш живот на скритите си мисли.

Има два вида мисли в ума ни – добри и лоши. И двете идват от едно и също място. Някои хора притежават повече от единия вид. Когато се появят, трябва да сме способни да ги разграничим, ако искаме да ги пресътворим. Длъжни сме да се освободим от товара, който тези мисли ни носят. Трябва да се отървем от тях, защото често ни дърпат в грешната посока. Мислите ни не значат нищо и е нужно да се отървем от тях. След това може да наблюдаваме ситуацията като зрител. Може да видим какво се случва, но да не позволяваме то да ни повлияе. Да го оставим да придобие смисъл.

Дилън споделя свои изводи на тема, която резонира със съвременните еднодневни поп-хитове и безкрайното количество песни, които можем да съберем само на едно преносимо устройство:

Светът няма нужда от повече песни. Ако спре да се пише музика от днес до края на човечеството, никой няма да пострада от това. На никой не му пука. Има достатъчно музика за слушане за всеки, стига да иска. На всеки мъж, жена и дете могат да се пратят толкова много песни, че да не им остане време да ги слушат повторно. Изключение ще направи този, който дойде и има какво да сподели с цялото си сърце. Това вече е различно. Всеки идиот може да напише песен. Така, както и всеки човек има написан най-великия роман, който никой не е чел.

Макар Дилън да се счита за част от известните, той гледа с презрение и неприязън на тях:

Никак не е добра идея да търсиш насоки за живота сред опита на популярните личности.

Мадона е добра, тя е талантлива, прави много неща, научила си е урока. Но това изисква години усилия и много жертви, наистина много жертви. Трябва да се лишиш от доста, за да стигнеш до нейното ниво. За да се получи велико, е нужно да се даде изключително много.

Идеята да творя е заложена в мен. И тя изисква себеотдаване. Голямо себеотдаване.

Поетите не карат коли, не ходят до супермаркетите. Не изхвърлят боклука. Те дори не говорят по телефона. Не говорят на никого. Те слушат много и най-важното – знаят защо са поети. – иронизира Дилън.

Поетите живеят сред нас. Те се държат любезно и живеят по своите джентълменски правила. И умират разорени. Или се удавят в някое езеро. Доста често историите им нямат щастлив край.

На въпроса дали е възможно да е съществувал човек като Шекспир, който да е сътворил толкова голямо количество литература, Дилън отговаря:

Хората трудно приемат, когато някой ги превъзхожда.

Не е полезно да се интересуваш как ще те възприемат утре – дори може да ти навреди в дългосрочен план.

Еволюцията на музиката може да се олицетвори със змия, която е налапала опашката си. Докато си вътре в музиката, ще откриеш опашката си.

Моите песни идват, когато имам нужда от тях. Не е нужно животът ви да е ужасен, за да седнете и да пишете. Но е необходимо да сте извън водовъртежа на проблемите. Ето защо аз и хора като мен творим, когато някой е отхвърлен от обществото. За да можем да сме обективни. Този, който не е бил в ролята на пренебрегнатия, не може да си представи за какво става дума всъщност.

 

brainpickings
Автор: Мария Попова
Превод: Яница Григорова
Снимков материал: Rockins

Вижте още: БИЙТЪЛС И КОНЦЕРТЪТ НА ПОКРИВА ПРЕЗ 1969