Смятам, че хората пропиляват години от живота си в акт, наречен „търсене на смисъл“, сякаш имат само един шанс да направят нещата правилно и ако не успеят в това, за което са били божествено предопределени /каквото и да е това единствено нещо/, ще сбъркат… Независимо какво е това, в което ще сбъркат.

Ако тази теория беше вярна, според мен щяхме да бъдем създадени по много различен начин в интелектуално и творческо отношение. Ако наистина бяхме тук само заради едно-единствено нещо, то щеше да бъде не просто ясно, а интуитивно – никога нямаше да има и най-малкото съмнение или страдание в търсенето му. Щяхме да го правим естествено, също както пчелите опрашват цветята. Пчелите опрашват, защото това е, което правят. Те не премислят съдбата си, просто са съдбата си.

Но като хора, на нас ни се налага да избираме и за мнозина това е огромен проблем!

Единствената причина, поради която се затрудняваме или се терзаем заради страстта си или смисъла в живота ни, е понеже чувстваме, че би трябвало да можем ясно да ги идентифицираме като такива.

Защо това е от такова значение?

Не можем ли да направим нещо просто защото то ни доставя радост? Трябва ли задължително да го определяме като „смисъла на живота ни“, за да му отделим значително време и енергия и да му придадем истинска стойност?

Основната идея е следната: каквато и де е вашата визия, каквато и да е мечтата ви, тя ще се случва с много повече лекота, ако истински се наслаждавате на това, което правите. Всичко ще ви се струва много по-забавно. Действията ви ще имат много по-сериозен резултат. Ще бъдете заобиколени от хора, които ще ви подкрепят. И ще започнете да изживявате пълноценно чудото на живота.

Вие сами ще създадете визията, която ще ви вдъхнови за вашето лично величие, и същевременно ще ви превърне в мощен източник на ценна енергия за целия свят. В замяна Вселената ще ви дари с всичко, което ви е необходимо, за да задържите и изживявате това постоянно.

Имате ли вече ясна представа какво искате от живота си? Чудесно!

Но въпреки това искам да се обърна към вас като към хора, които още не са наясно как искат да изглежда животът им. Защо? Защото трябва да сте напълно уверени, че визията, която имате, наистина е ваша.

Не мога да опиша колко пъти съм работил с хора, които са имали трудности да привличат това, което искат, само защото в крайна сметка се оказва, че това, което казват, че искат, всъщност изобщо не им е по сърце.

Може би още от малки им е казвано, че „искат“ да бъдат лекари… или домакини… или каквото и да е! Без да стигнат до сърцевината на своята собствена страст, те са се впуснали по пътя на образованието и на житейските си преживявания, за да създадат живот, който в един момент се оказва нечий друг – на родителите им, на близките, на партньора, дори на децата…

Това се случва на много хора и накрая някой ден просто се събуждате и се усещате изгубени и напълно лишени от способността да се радвате на факта, че ви има. В идеалния случай би трябвало да празнуваме съществуването си, това, че сме такива, каквито сме, да се наслаждаваме на всеки момент… но рядко го правим. В повечето случаи не спираме да си напомняме кои не сме и къде сме сгрешили.

Всичко това е резултат от социалната среда. Цялата идея, че „не сме достатъчно добри“, е създадена от тези, които искат хората в тяхната сфера на влияние „да си знаят мястото“. За да остане една такава нагласа в сила, е необходимо да се подразбира, че тази сила наистина съществува и че някои хора я имат, а други я нямат. Винаги има хора, които по някаква причина искат да убедят другите, че човешката им природа притежава ограничени способности, а не безгранични. Това води до манталитета „аз не мога“, с който се сблъскваме днес навсякъде.

Независимо какво сме научили за безграничната природа на Вселената и за чудесата, които сещаме във всеки миг от живота, във всяка негова форма и проявление, ние все още продължаваме да се фокусираме върху ограниченията си, вместо да прегърнем най-очевидната магия – това, че ни има като хора.

Ето я истината: Абсолютно задължително е да изберем своя път.

Отначало тази задача може да не ни се стори особено лесна. Говорим за подход към живота, който е напълно различен от това, на което са учени повечето от нас. Подход, който казва:

Можеш да направиш всичко, стига наистина да желаеш да го направиш.

Много пъти спираме да обръщаме внимание на нашите съкровени страсти съвсем рано в живота си – когато традиционната система на образование или възпитание се опитват да вкарат детето в коловози и да го тласнат в посока, към която то не усеща влечение.

Ако са ви учили, че това, към което ви влече сърцето, всъщност „става за хоби, но не е начин да си изкарваш препитанието“, или нещо подобно, тогава не е чудно, е сте се откъснали от истинската си страст. 

Всички сме тук, на тази земя, за да изживяваме страстта си, така че ако не сте го правили досега, вече е крайно време да започнете!

За какво мечтаете? Когато умът ви блуждае, има причина да отива там, където отива. Много пъти случайните ни копнежи са начин, по който подсъзнанието ни дава възможност да „вкусим“ това, в което би могъл да се превърне животът ни.

Какво щяхте да правите цял ден, ако нямахте нищо за правене и парите не бяха проблем? Това е много стандартен въпрос, който цели да помогне на хората да си припомнят съкровените си желания, защото ако успеете да генерирате в себе си представата, че сет напълно независими финансово, ще разчистите пътя, за да мислите за това какво НАИСТИНА искате да правите. Но ако мислите за това под формата „с това ще спечеля ли пари“, си правите лоша услуга.

Не бива да преценявате желанията или убежденията си от гледна точка на техния потенциал за печелене на пари. Просто изживейте страстта си пълноценно, без съпротива, и превърнете парите, които ще ви осигурят финансова независимост, в неразделна част от вашата визия!

Забелязал съм, че много хора отговарят на въпроса „Какво бихте правили, ако нямахте нищо задължително за правене?“ по следния начин: „Нищо! Просто не бих правил нищо.“ Това е напълно искрен отговор. И все пак ще помоля всички, които отговарят по този начин, да се опитат да си представят как „не правят нищо“ цял ден и съм сигурен, че ще видят как представите им постепенно еволюират. Предполагам, че това упражнение в крайна сметка ще ви доведе до истинската ви страст…

Следващия път, когато се почувствате вдъхновени от някого или нещо, може да бъде интересно упражнение за вас да се запитате защо точно въпросният човек или нещо ви е подействало по този начин. Коя част от вас е била „активирана“ в този момент? Какво действие – независимо малко или голямо – сте се почувствали призвани да извършите?

из „Следвай страстта си“

Прочетете още: Любовта на хората към собствените грешки е поразителна – ИГОР ВАГИН