Марлон Брандо е истинска легенда, чиято слава преминава отвъд известността на обикновените успели артисти, а се простира до мащаба до икона и символ на по-културата. Смятан е за един от най-големите актьори на всички времена. Усещането му за реализъм на екрана продължава да вдъхновява актьори по целия свят, а бунтовно настроената му личност, която категорично заявява себе си ранните му филми, винаги ще бъде свързана с движението срещу конформизма в средата на 50-те години на 20 век. Брандо се издига до световноизвестен актьор, къпещ се в слава, участвайки във филми като „Трамвай желание“, „На кея“ и „Кръстникът“.

След изключителния си успех в началото на кариерата си, Марлон Брандо изпада във финансова и творческа криза, която кара мнозина или да го забравят, или да го обричат на невзрачен край на кариерата на една от многото нереализирали пълния си потенциал холивудски звезди.

Въпреки това, 1972 е годината на завръщането на БрандоТой е на 48 години, когато играе ролята на Вито Корлеоне в изключително успешния филм на Франсис Форд Копола “Кръстникът“.

Неговата култова и правдива роля на шеф на италианска мафиотска фамилия остава и до днес едно от най-ярките изпълнения в историята на киното. Лентата е невероятен международен финансов успех, а изпълнението на Марлон Брандо му печели номинация за „Най-добър актьор“. През март 1973 г. по време на 45-ата церемония на Наградите на американската филмова академия никой не се изненадва, когато водещите, Лив Улман и Роджър Мур, обявяват Марлон Брандо за носител на невероятно престижната награда.

Всички обаче са силно изненадани и шокирани, когато една млада актриса на име Сачин Литлефатър се качва на сцената вместо Брандо. Нейните предци са апачи от „Бялата планина“, а самата тя е активист за правата на индианците. Тя се съгласява след разговор с актьора да отхвърли наградата от името на Марлон Брандо.

Сачин Литлефатър

Той е бил активист през цялата си кариера. Протестира срещу начина, по който са представяни индианците в американската филмова индустрия и твърди, че коренните жители на континента са изобразявани предимно като алкохолици, мързеливци и глупави престъпници. Конкретната случка, който кара актьорът да откаже наградата, е насилственото потушаване на протест през февруари 1973 г. Протестиращите са индианци и членове на Американското индианско движение, които се протестират срещи неуспеха на американското правителство да изпълни договорите си с индианците.

Сачин Литлефатър е трябвало да прочете реч на Марлон Брандо, която е била цели 15 страници, но преди да започне церемонията, продуцентите я предупреждават, че ще ѝ бъде позволено да остане на сцената за максимум 60 секунди. Ако превиши тази една минута, рискува да бъде изведена от охраната.

Тя прочита съкратената версия на изявлението на Брандо и накратко разкрива причините за отказа на престижната награда.

Някои от присъстващите гости от публиката започват да освиркват речта на Литлефатър, докато други я аплодират и се възхищават на смелостта на Марлон Брандо и на нея самата да осъдят публично негативната политика на филмовата индустрия към индианците.

За съжаление, кариерата на Литлефатър в голямото кино приключва след тази случка – нито една продуцентска компания не желае да я наеме, поради твърде отрицателното приемане на случката от обществото. Въпреки това тя става пример за много активисти за правата на индианците и изтъкнат преподавател по правата им.

След „Кръстникът“ Марлон Брандо участва само в няколко филми, но почти всеки от тях се превръща в невероятна класика, включително „Последно танго в Париж“ и „Апокалипсис сега“. Той остава открит защитник на правата на индианците до края на живота си.

Вижте още: Най-голямото зло е, че имаме хора на важни позиции, които не вярват в науката – ХАРИСЪН ФОРД