Книгата „Изповеди. 101 х 31“ на Иван Сарандев е единствената засега у нас: уникална по замисъл и осъществяване. Авторът е събрал отговорите на 101 български писатели на 31 въпроса, за да ни въведе в техния граждански и творчески свят.

Анкетирани са представители на писатели от всички поколения след Освобожданието – от Иван Вазов и Алеко Константинов до наши дни.

Това е книга-откритие, книга-откровение, запечатала за поколенията колективния образ на българския писател; книга, събрала в себе си житейския опит, мислите, чувствата и интелектуалните прозрения на българския писател за 100 години.

Книга, която е възможна само веднъж на 100 години.

Днес ви представяме Валери Петров /1920-2014/:

Роден в София, където завършва Италианското училище и медицина в Софийския университет. За първи път печата през 1936 в сп. „Ученически подем“. Автор е на стихотворни сборници и поеми за деца и възрастни, пътеписи, пиеси, киносценарии и др.

Коя краска предпочитате?

Не виждам как бих могъл да предпочета един отделен цвят пред останалите. Според мен само съчетанието на тоновете – като в музиката – би могло да бъде добро или лошо. Обичам много меките цветове на есенната гора, но не по-малко и яркостта на всички багри връху белия фон на снега зиме.

Коя е любимата ви миризма?

Нямам любима миризма и изобщо обонянието ми е слабо. Но и до днес – спомен от дните, прекарани в Балкана – обичам мирисите на селото.

Кое цвете според вас е най-красиво?

Цветята са за мен всички красиви – от разкошните рожби на тропиците до най-скромното нашенско цветенце. Но, общо взето, те не са моя страст.

Кое животно ви е най-симпатично?

И на този въпрос не мога да отговоря еднозначно. Всички животни са за мен прелестни. Обичам много кучетата за тяхната така откровено изразявана привързаност към човека; нещо, което липсва при себичните котки. Съгласен съм с Киплинг изобщо. През последните години ме занимават и катеричките, които посещават балкончето ми.

Коя краска на очи и коси предпочитате?

Въпросът, предполагам, се отнася до женските очи – на мъжките какво ще им харесвам!, – но и при женските очи отговорът ми е същият, както и за багрите изобщо и за цветята; цветът им не е толкова важен за мен, колкото всичко друго, което те носят.

Коя е според вас най-ценната добродетел?

Може би алтруизмът, но това е невярно, защото той през последните години стана рядък у човека. Научих се да ценя високо и храбростта, готова да среща неприятности в името на нещо високо и красиво; а и верността към приятеля – качество, също станало напоследък дефицитно. Все по-настойчиво ми се върти в главата и една дума, може би неочаквана за поета: порядъчност.

Кой порок мразите най-много?

Мразя най-вече пороците – антиподи на току-що споменатите качества. А, разбира се, и всички други пороци, които се знаят. Въпросът е колко от тях се гнездят – неосъзнавани или непризнавани – в душата на всеки от нас, включително и на говорещия.

Кое е вашето любимо занятие?

Писането, разбира се! А веднага след него, работата с други над някоя колективна творба – филм, театрална постановка.

Кое развлечение ви е най-приятно?

Пак писането! То за мен е и любимо занятие, и развлечение. Наред с четенето, разбира се.

Кое е според вас идеалът на земното щастие?

Идеалното земно щастие зависи от хората. Разни хора – разни идеали. За себе си аз съм, общо взето, доволен от живота, който ми се е паднал. Само дето ми се иска той хем да трае по-длъжко, хем да не завършва с финалния биологичен и психически упадък. Но знае ли човек…

Коя съдба ви се вижда най-вече за оплакване?

Не зная. Има толкова различни нещастия, които постигат човека. Днес огромната част от човечеството е невероятно нещастна. 

Може ли да попита човек на колко сте години?

Този въпрос е бил навярно отправян към дамите. Моите години са отбелязани: след месец навършвам 74.

Кое кръстно име бихте си взели, ако бихте си го избрали сам?

Не бих взел друго име, макар че това, което имам, не ми харесва кой знае колко.

Кой е бил най-хубавият момент в живота ви?

Не мога да кажа кой е бил най-хубавият момент от живота ми. Зная само, че хубавите са били все моменти на любовно или творческо щастие. И да не забравя моментите, в които съм получавал съобщенията за раждането на дъщеря ми, на внука, на внучката.

Кое бил най-печалният, най-тежкият?

Смъртта на баща ми. Този момент беше по-тежък за мен от смъртта на майка ми, защото тя угасна постепенно.

Коя е вашата най-голяма надежда?

Най-голямата ми надежда сега е, че страната ни ще се измъкне скоро от невероятно тежкото положение, в което е изпаднала; че светът ще се спаси от апокалипсиса, надвесен над него. Как ще стане това – не бих могъл да кажа с две думи… а и с повече – порядъчно съм объркан.

Вярвате ли в приятелството?

Да, вярвам в приятелството, въпреки горчивия опит, дал ми толкова примери за предателства в миналото и за разпуквания на дружби напоследък. Прочутата тема на приятелството – в името на една идея – от „Дон Карлос“ на Верди е един от любимите ми мотиви.

Кой е за вас най-приятният момент през деня?

Сутрин, когато сядам на писалището.

Коя историческа личност ви е най-симпатична?

Нямам такава. Образите на историческите личности идат до нас „през много ръце“ – знаем ли какви са били тези господа в действителност?

Коя личност от роман или театър?

Много личности. Повечето от тях са меки, от чеховски тип.

В коя страна бихте предпочитали да живеете?

Трябва да си призная, малко завиждам на тези, които са се родили в други страни – по-красиви, с по-богата древна култура, по-напреднали. Но роден и отрасъл тук, не мога да си представя, че бих предпочел да живея и работя другаде освен в тази наша малка, мърлява и обедняла страна.

Кой писател предпочитате?

Много са писателите, които съм обичал и обичам. И симпатиите ми са сменяли пропорциите си в хода на живота ми. С остаряването разбирам, че увлечен по съвременната литература, не съм чел достатъчно и по-систематично „старите“. Да можеше човек да почва отново…

Кой живописец?

Горните думи важат и тук. Толкова е разнообразна красотата през различните епохи в различните страни! Египетски барелефи, индийска скулптура, китайски рисунки с туш, африкански примитив – извънредно обичам тези неща. както обичам и съвременната френска живопис, до абстрактните, за които не съм подготвен. Странно за мен, който съм живял в Италия, но Ренесансът не ме топли толкова.

Кой композитор?

Уви, нямам сериозно музикално образование. Като мнозина в това наше изнервено време обичам да слушам предкласиката. Но обичам и много други школи и мнозина композитори, без да имам един предпочитан. Освен може би Моцарт. Стигнал съм до „полумодерните“ – Шостакович, Прокофиев; не толкова Стравински, когото малко познавам. От младостта си досега обичам френската естрадна песен със съдържателните й и поетични текстове. От младост също обичам джаза, негърските „блусове“ и „спиричуълз“, но не приемам голяма част от днешната попмузика, навярно по възрастови причини, хе-хе.

Какъв девиз бихте си избрали, ако би трябвало да имате такъв?

Не обичам девизите. Имам само един и той е свързан с качествата ми на шахматист: „Който не е играл с мен, той не ме е бил!“

Кое е според вас шедьовърът на природата?

Човекът безспорно, както още Хамлет го е казал. Но и Хамлет е доста отвратен от него, а пък още не е знаел за последните му безобразия.

От кое място сте запазили най-приятен спомен?

Доста съм пътувал и много места са свързани за мен със спомени за приятни часове и дни: Балканът от детството ми, Варненското море, Рилският манастир зиме, Венеция и градовете на Тоскана и Умбрия, Париж, в който – макар чувството да е може би измамно – от втория ден си вече „свой“.

Кое ястие обичате най-много?

Не съм гастроном и не ми се ще да отговарям на такива въпроси.

Предпочитате ли твърдо или меко легло?

Свикнал съм на твърдо, но защо е и този въпрос?

Кой чужд народ ви е симпатичен?

От народите, които зная по-отблизо, всеки ме е привличал с някои свои качества. Най-близки са ми, разбира се, италианците.

Напишете една от вашите мисли или цитат, смисъла на който одобрявате.

Бих избрал две мисли за изкуството, изказвани по различни начини от мнозина големи писатели. Едната е, че в изкуството Добро и Хубаво са едно и също нещо; а другата – че и най-хубавото може да стане по-хубаво.

21.03.1994 г.

из: Иван Сарандев „Изповеди 101 х 31“

Вижте още: ВАЛЕРИ ПЕТРОВ: Видях следи: “той“ бе минал с “нея“