ИМА ОБАЧЕ ТАКАВА ЛЮБОВ

Да обичаш, когато те обичат, е човешко! Да мразиш, когато те обичат, е жестоко! Да обичаш, когато те мразят, е Велико! Голямата тактика на жените е да те накарат да вярваш, че си обичан, когато не те обичат, и да скрият любовта си, когато обичат. – Ж. Кокто

ИМА ЛЮБОВ, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени, ако някой не й подаде ръка.

ИМА ЛЮБОВ, която връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване.

ИМА ЛЮБОВ, която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване…

ИМА ЛЮБОВ, която се колебае дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето… Много често завинаги…

ИМА ОБАЧЕ ТАКАВА ЛЮБОВ, Която, независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо. 

Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие, понякога те води, а друг път е сляпа, понякога те убива, за да те възкреси или да те погуби завинаги.

Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш. Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано… Когато се случи, ти просто знаеш, че това е ТЯ… Знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз; знаеш, че нищо няма да е както преди… Знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същия…

Това е ИСТИНСКАТА любов

Тази, която остава. Дори евентуално да си отиде някой ден. Остава в някои от пукнатините на сърцето и напомня за себе си с меланхоличния си ревматизъм. Остава в погледа и във влагата на очите. Остава в сънищата и в спомените. Остава едновременно в миналото и в бъдещето…

Защото само тя умее това… За тази любов си струва всяка саможертва, всяка възможна или невъзможна цена, всеки миг и всеки дъх от краткото ни и чупливо съществуване. Дори ако тази любов опустоши сърцата ни завинаги…

Тази любов идва, за да остане и за да ни промени, и от нас зависи дали ще ни възвиси или погуби. Идва в косите на едно момиче и очите на едно момче, в сплетените им ръце, в една прегръдка или едни докоснати устни…

Аз търся тези коси, които могат да ме накарат да забравя слънцето, вятъра, себе си и да копнея за докосването им. Търся това истинско усещане, което може да ме накара да живея истински.

То може да е трудно, да изглежда невъзможно, да боли, но аз знам, че си струва, защото да избягаш от това е непростимо. Може да го чакам дълго, да го преследвам седмици и месеци, да ме обливат съмнения и колебания… може дори да боли непоносимо, но… аз знам, че това е ТЯ – усмивката на Любовта.

И ВЯРВАМ, ЧЕ ЛЮБОВТА РАЖДА ЛЮБОВ

Ще чакам онзи ден, в който ТЯ – ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ – ще се сгуши до мен и… ще остане…

Не зная къде и кога ще бъде това, не зная колко път ще сме извървели заедно или отделно.

Не зная дали ще мога да й се порадвам толкова, колкото ненаситната ми жажда за нежност и щастие би искала, но стига това да се случи преди последното ми издихание, значи е имало смисъл и не съм изживял живота си напразно.

Дори ако този последен дъх е цената, която трябва да платя, за да го заслужа…

из „Нещата от живота“

автор: Валентин Велчев

Вижте още: Искам да знам можеш ли да бъдеш в болката, моята или твоята собствена, без да я криеш и заглушаваш?