Венцеслав Константинов е писател и преводач на художествена литература. Роден е на 14.09.1940 г. в София. През 1991-1992 г. живее в Берлин като гост на Берлинската артистична програма на Немската служба за академичен обмен (DAAD). Изнася лекции и участва в научни конференции в университети на Берлин, Лайпциг, Марбург, Виена, Прага, Берн, Цюрих, Лозана и др. През 1993-1994 г. пребивава в Нюйоркския щатски университет в Дженесио. Автор е на студии, есета, статии и радиопредавания върху немска, австрийска, швейцарска и българска литература. Преводите му се съдържат в повече от 70 книги.

Всеопрощаващата усмивка на страхливеца го предпазва от врагове.

„Всичко е пепел!“ – изпъшка изпушената цигара.

Всяка загуба е спечелена свобода.

Горчивината и сладостта на живота идват от самочувствието.

Без самочувствие не можеш да отвориш и бутилка вино.

Господарят заприличва на кучето си – обратното не се случва.

Да се ровиш в миналото е знак, че не очакваш много от бъдещето.

Докато духът узрява, плътта угнива…

Домашният любимец никога не разкрива тайните ти.

Едни остроумия се раждат от душевна волност, други – от душевен смут.

Жаждата за слава се утолява най-лесно в кръчмата.

Желанията възникват отвъд представата за добро и зло.

Железните нерви ръждясват.

Животът не е сън, но сънят е живот – за развихрените желания.

За да не се разплачеш, избухваш в смях.

Зад високо чело може да пъплят низки мисли.

Безогледен е или дръзкият, или уплашеният човек.

И недостойният човек има достойнство.

Изисканата храна не засища глада, а тщеславието.

Изпуснати нерви, изпуснати думи – тъмната страна на светлата ти личност.

Има полза от безсънието: премисляш по-дълго грешките си.

Ироничната усмивка издава душевната умора.

Колкото по-нависоко се катериш, толкова клоните, на които стъпваш, изтъняват.

Кръщават с вода, но причестяват с вино.

Мръсникът предпочита да го смятат за глупак.

Мъката отшумява по-бързо, когато знаеш нейната причина.

Най-дълбоко чувство за хумор има тъжният човек.

Най-необяснимото чудо: неспособността да се вярва в чудеса.

Напразно усилие: усилието да живееш без усилие.

Не ти се говори за нещата, за които непрекъснато мислиш.

Непретенциозен е или малкият, или големият човек.

Неувереният завършва думите си със смях.

Нещастният човек гаси грижите си в безпаметен труд.

Никой не е доволен от датата на смъртта си.

Новороденото посреща живота с плач – по-късно идва смехът.

Пеленачето започва живота си в грях – поради незнание.

Някои думи нямат множествено число, например „Аз“.

Няма кой да спре песента на лудия.

Покаянието е спасение за мерзавци.

Потребността да говориш е по-силна от потребността да кажеш нещо.

Предимството на недостатъка е, че лесно се забелязва.

Преимуществата на селския живот може да оцени само гражданинът.

Пренесен в столицата, селският пес не лае.

Пътят, по който се изкачваш, е различен от пътя, по който слизаш.

Радостта може да бъде масова, мъката е лична.

Разпилените житейски случки още не са биография.

Розовите очила те правят черноглед.

С голям кокал няма да се задавиш.

Самоубиецът може да избяга от Срама – но Срамът го надживява.

Свободата се заплаща с неизвестност.

Смехът е светлата стихия на душата.

Смешен може да бъде само Човекът.

Спомените съчиняват личната съдба.

Старата илюзия, че образованият човек е по-добър…

Стъкленият поглед прави невидима душевната агония.

Сънят е материята, от която е съшито знамето на свободата.

Сънят изчиства душата от сажди.

Твърдият алкохол размеква…

Трудно ще спреш многословието на човек, който няма какво да каже.

Ходиш с изправена глава не от леко сърце, а поради тежестта, която носиш.

Човекът е ковач на своята съдба, но с голи ръце.

Чувството, че си напълно буден, може да имаш само насън.

Чужбината е сладката надежда на неудачника.

Щастието на спънатия кон е торбата с овес.

Високомерието е бронята на уязвимия.

Бягството от действителността те отвежда или в приказен свят, или в помийна яма.

Из „Човек, тяло, душа“

litclub.bg

Вижте още: Ако имаш нещо за казване, но нищо не казваш, ти в действителност лъжеш – АШЛИ БРИЛИАНТ