От поглед, шепот и усмивка понякога в дълбоката душа прораства светлина лъчиста и грейва радостна звезда.
Не е обидно, нито тежко – животът учи да цениш мига и всяко земно нещо със дума сам да обясниш.

Владимир Набоков. Наричат го студен писател, високомерен вивисектор, чудовище, човекомразец, както и блестящ стилист с ярка индивидуалност. Освен това е и любител на шаха, колекционер на пеперуди и поет, който цял живот той следва дълбокото си убеждение, че съществуващият свят е случаен, нищожен, безмерно пошъл, затова трябва да се създава друга, по-достоверна действителност — светът на Словото, Литературата.

Великото произведение на изкуството винаги е оригинално; поради самата си същност то трябва да разтърсва и да смайва, да шокира. Такава е неговата Лолита:

Лолита, светлина за живота ми, огън за слабините ми. Мой грях, моя душа. Ло-ли-та: връхчето на езика прави три стъпки по небцето, на третата се блъсва в зъбите. Ло. Ли. Та.

Сутрин тя беше Ло, просто Ло, на ръст метър и половина (без няколко пръста и по едно чорапче). Тя беше Лола по дълъг панталон. Тя беше Доли в училище. Тя беше Долорес върху пунктира на бланките. Но в моите прегръдки бе винаги: Лолита.

А имаше ли предшественички? Разбира се — имаше… Ще кажа нещо повече: дори не би имало изобщо никаква Лолита, ако през едно далечно лято не бях се влюбил в едно изначално момиченце. В княжество далечно край морето (почти като у По).

Кога беше това, а?

Приблизително толкова години преди раждането на Лолита, на колкото бях през онова лято. Винаги можете да разчитате на убиеца да ви предложи завъртяна проза.

Уважаеми съдебни заседатели от женски и мъжки пол! Експонат Номер първи представлява това, на което толкова са завиждали Едгаровите серафими — слабо осведомените, простодушия, благороднокрили серафими… Порадвайте се на това трънено кълбо.

… а аз гледах и не можех да се нагледам, и знаех — толкова сигурно, колкото, че ще умра, — че я обичам най-много от всичко, което някога съм видял или мога да си представя на  този свят, или съм мечтал да видя на онзи.

„Лолита“ става втората книга след „Отнесени от вихъра“, която е продадена в САЩ в тираж над 100 000 копия за първите три седмици от издаването и е наредена сред най-великите книги на всички времена и народи според списание „Тайм“.

Да убия нея, както някои са очаквали, не можех, разбира се. Представете си, аз я обичах. Беше любов от пръв поглед, от последен поглед, от вечен поглед.

В романа Лолита е само на 12 години. И в екранизацията от 1997, и в по-ранната версия на Стенли Кубрик от 1962, възрастта на Лолита е променена на 14 години, за да не бъде предизвикано прекалено голямо възмущение от страна на публиката.

Набоков не се страхува да доведе до крайност греха – там, където “благоприличието” и “моралът” се смятат за всевластни и да създава „изкуство заради самото изкуство“.

Литературата не е родена в деня, в който едно момче е изтичало, викайки „Вълк! Вълк!“ от неандерталската гора, гонено по петите от големия сив вълк. Литературата се ражда в деня, когато момчето е изтичало, викайки „Вълк! Вълк!“, а след него е нямало никакъв вълк.

СРЕЩА

От странна близост прикован…
Ал. Блок

Тъга и тайна, и наслада…
От мрака със неясните черти,
присъщи сякаш и на маскарада,
забавящ всичко, ти се появи.

Нощта течеше, плувахме безсънни
в атлазените ненаситни струи
на черна маска с профил вълчи
и устни, галещи без думи.

Под кестените, по канала,
премина ти встрани от мен;
душата ми поне узна ли
с какво държиш ме сякаш в плен?

Когато в нежността минутна
обърна рамене – зовящи свещи,
не преживях ли повест смутна
от другите неповторими срещи?

Изпълнена от романтична жалост,
съвсем случайно ти разбра
каква е тази затрептяла,
стиха пронизала, стрела.

Не зная нищо. Много странно
трепери стих и там – стрела…
Очаквана, безхитростна, омайна,
макар безименна навярно би била?

Ала разплаканата горест
размъти звездния ни час.
Нощта просветна с двоен прорез –
очите ти пропити с мрак.

Задълго ли? Завинаги? Далече
аз бродя и се вслушвам чак
във звездното движение над тази среща.
И ако ти си моята съдба…

Тъга и тайна, и наслада,
далечна някаква молба…
Душата ми да скита трябва.
Но ако ти си моята съдба…

Автор: Ана Каренина
Снимков материал: Famous Authors, Pinterest

Вижте още: Жената винаги ни подканва да я гледаме така, както иска тя – МИРЧА ЕЛИАДЕ