Стани рано призори, когато всичко още започва.
В тъмното на нощта, когато вратите навред са заключени,
вратата на влюбения остава отворена.
Бъди буден в тъмното, когато влюбените ще минат тихо
покрай прозорците на възлюбените си
подобно птици завръщащи се от дълъг път.

Някой ме попита къде е неумолимата ми възлюбена.
– Нося я в сърцето си – отвърнах.
– А къде е сърцето ти?
– В нейните нозе.

Влюбеният не може да живее без своята мъка.
Бедността или богатството нямат значение.
Щастлив е само онзи,
който може да предложи живота си
за един поглед на своята любима.

 

Отидох при един знахар, за да се оплача от болката на сърцето си.
– Пази я като твоя свидна тайна – рече.
Попитах за цяр, който да ме облекчи.
– Кръвта и сълзите ти – рече.

В училището на разума ще учиш много
и ще станеш велик мъдрец, от който други ще се поучат.
Но в училището на любовта,
ще станеш пак дете
и ще учиш всичко отначало.

Шейх Абу-Саид Абил Хейр (967 г. – 1049 г.) е именит персийски поет и мистик, принадлежащ към течението на суфизма. Голяма част от живота си той е прекарал в служба на бедните.

Сведенията за живота и творчеството му са сравнително оскъдни, но славата му е била толкова голяма, че авторството на много стихове му се приписва без да е сигурно дали наистина са създадени от самия него.

из Литературен свят

картини: ©Elzbieta Brozek

Вижте още: Милиони пъти сме се срещали, а сетне сме плакали на раздяла – РАБИНДРАНАТ ТАГОР