Карлин Флора е журналист и бивш редактор в Psychology Today. Статиите й са публикувани в Discover и Scientific American Mind. Автор е на книгата „Влиянието на приятелите“ от 2013.

Дори и най-добрите приятели са способни да ви накарат да се чувствате напрегнати и дори да се разболеете. Защо приятелството толкова лесно става токсично?

Спомнете си момент от живота си, в който стоите до приятел и се чувствате напълно разбрани. Усещате близост и знаете, че човекът до вас ви познава истински. Може би чувствате, че приятелят ви помага да извадите на бял свят най-доброто от себе си, най-забележителните ви разсъждения и най-остроумните шеги. Окуражава ви. Слуша, жестикулира като вас и дори ви дава съвет как да надградите уменията си. Двамата заедно си шушукате за общите ви приятели, като си припомняте времето, прекарано заедно с тях. В същото време внимателно се потапяте в прекрасните спомени с вече преживения сценарий – допълвате се един друг в изразите си и артикулирате с ръце, правите физиономии, които да пресъздадат случката.

Изпълнени сте с топли чувства към вашия близък приятел и тайно се гордеете, че толкова много си приличате. Удовлетворен сте, че някой, който толкова много уважавате, ви оценява по подобен начин – чрез споделени щастливи мигове, като изпълва ежедневието ви с позитивни емоции.

Тези приятелства изпълват душите ни, укрепват и оформят идентичността ни, дори чертаят житейските ни пътища. След редица експерименти дори е доказано, че подобен род близки взаимоотношения ни поддържат физически и психически здрави. Добрите приятели подпомагат силата на имунитета, отварят вратите на креативността, намаляват кръвното налягане, понижават риска от деменция при по-възрастните и дори удължават живота. Ако чувствате, че не може да живеете без своите приятели, прави сте.

Но дори и привидно крехките приятелства могат да ни напрегнат и при тях да възникнат конфликти. Възможно е да изгубят от магията си и да нямат сили да се възстановят след това и дори да се загубят завинаги – със или без основателна причина.

Следователно можем да разделим видовете приятелства на: не толкова лесни, изключително трудни и на трето място лоши и болестотворни приятелства, дори отровни.

Ползите от доброто приятелство са един куп, но за това следва да се плати съответната цена. Приятелствата, погледнати без предразсъдъци, всъщност са много по-хаотични и небалансирани, отколкото си ги представяме.

Първата студена вода, която ще изпием на тема приятелство е, че само половината от приятелствата са взаимни.

Звучи шокиращо, защото според статистики ние възприемаме почти всичките си приятелства като споделени. Можете ли да познаете кой сте посочили за приятел в своя списък, а той не ви е отвърнал със същото?

Едно от обясненията е, че мотивация за създаване на приятелство се оказва личен интерес. Проучване, проведено сред тийнейджъри сочи, че хората искат да имат за приятели известни личности. Оказва се, че дори ако погледнете фейсбук профилите на приятелите си, ще разберете, че имат повече приятели от вас. Приятелството вече не е въпрос на качество, а на количество.

Лицемерните приятелства имат за своя основа взаимозависимостите и конфликтите. Изпитвате едновременно негативни и позитивни чувства сред такива хора. Често се чудите дали да им вдигнете телефона, когато ви звънят. Този род приятелства също са често срещани. Повече от половината потребители в социалните мрежи могат да се нарекат двойствени. Със сигурност като лицемери може да посочите и членове на семейството си.

Приятели, които са верни, на които може да се разчита и са добра компания също могат да ви повлияят зле, защото като човешки същества притежават и не толкова привлекателни качества. Ясно ни е, че депресираните ни приятели могат да ни повлекат в мрачното си настроение; тези, които прекаляват с храненето да станат причина и ние да се храним излишно много, а пиещите и пушачите да се превърнат в част от компанията ни на по чашка и цигара.

Други уж “добри” приятели е възможно да си поставят цели и ценности, които да се разминават или дори да противоречат на нашите собствени или належащи. Тези приятели не ни причиняват нищо лошо. Но ние не успяваме да се идентифицираме с тях или да ни мотивират да използваме потенциала си, за да се развиваме в положителна посока. Ако вървим по техния път, ще се окаже, че плуваме срещу течението.

Тези приятелства не само не ни помагат, но и ни разболяват. Изследване от 2003 година използва група хора, като им поставя уреди за измерване на кръвното налягане и отчита разликите при общуването им с различни хора. Кръвното се вдига при интеракция с лицемерни личности повече отколкото дори с врагове. Причината е непредсказуемостта на този вид общуване, която ни държи напрегнати и бдителни. Лицемерното общуване също повишава риска от сърдечни проблеми, намалява устойчивостта на организма към стрес и като цяло ни кара да се чувстваме зле.

Друго изследване обаче показва, че лицемерието на работното място може да окаже положително въздействие. Факт е, че когато човек се чувства несигурен при подобен род взаимоотношения, това го мотивира да работи по-усилено, за да утвърди позицията си.

Също като при нефукнционалните семейства, голям е броят и на приятелствата, които се оказват вредни в същността си. Сюзън Хейтлър, клиничен психолог и маркетинг консултант, открива редица потвърждения – отровният приятел те кара да се съревноваваш с останалите му приятели; говори повече за себе си, отколкото ти за теб; критикува те с доводи, но се обижда, когато ти го критикуваш; кара те да се чувстваш все едно ходиш по тънък лед и дори една грешка може да събуди гнева му или неодобрението му; играе си с емоциите ти, като един ден се държи приятелски и мило, а на следващия студено и грубо.

През 2014 година, изследователи от университета в Питсбърг откриват, че при жени над 50 години с нарастване на негодуванието от дадено приятелство се увеличава риска от хипертония. Изпълненото с негативи общуване от сорта на критики, изразяване на разочарование от човека, вметнати груби изрази, увеличава с 38 % риска от хипертония. При мъжете не се открива връзка между високото кръвно и вредното приятелство. Може би причината се крие в това, че жените взимат присърце темата и са свикнали да обръщат повече внимание на дребни детайли във взаимоотношенията си с останалите хора.

Общуването, основано на негативни емоции, може да предизвика нервна възбуда и дори такъв отговор на организма към дразнителя, какъвто настъпва при реалното поглъщане на токсин.

Някои от най-болезнените приятелства започват сравнително добре и завършват зле. Сред тийнеджърите днес е много разпространена кибер агресията. По-вероятно е тя да е насочена лично към близък приятел, отколкото към приятел на приятел. Или както една от любовниците на Хенри II споделя:

Добрият враг избирай измежду приятелите си – той ще знае къде ще те заболи най-много.

В книгата си „48 закона на властта“ Робърт Грийн споделя, че наемането на приятел за свободно работно място може да опропасти приятелството, макар на пръв поглед действието да е от благородни подбуди:

Колкото и странно да звучи, твоята любезност е причината за загубата на баланс в отношенията ти. Хората искат да вярват, че заслужават справедливата си съдба. Услугата може да се окаже нож с две остриета – ти може да си избран на определена длъжност, защото си близък на някого, а не защото го заслужаваш. Зад завесите на добрите намерения да се наеме приятел се прокрадва един вид снизхождение, което с времето се усеща като такова. Раната се отваря бавно – малко по-натрапчива искреност, наченки на гняв и завист от различни страни и ето, че приятелството започва да гасне.

Значи ли това, че малко повече привилегии и една идея повече честност и приятелството вече е подринато? Безграничната щедрост и болезнената искреност могат да превърнат толкова добри приятели в просто познати. Биологът Робърт Тривърс стига до заключението, че всяко човешко същество се проявява като алтруистично и дори измамно. Под измамно се има предвид да вземе малко повече или да даде мъничко по-малко, отколкото ще даде или получи от приятел.

Добрите хора привличат повече приятели около себе си. Тривърс обяснява, че сме еволюирали до степен на деликатни измамници и сме в състояние да контролираме дори по-големи измамници от нас самите с помощта на малко алтруизъм.

Измамникът не успява да измами всички, а алтруистът страда за цената, която плаща и която не го компенсира с нищо. Естественият подбор ще дискриминира грубият измамник. Изтънченият измамник ще се постарае да направи така, че да даде по-малко, отколкото е получил или по-точно казано ще даде по-малко, отколкото човекът до него би му дал, ако ролите бяха сменени.

Симпатията също е част от регулиращия механизъм за селекция на хора, които да са в кръга на приятелите ни, и такива които да са извън него. Алтруистите винаги ще получават по-висока одобрителна оценка. Не е важно обаче дали човек е алтруист или чист измамник, а до каква степен е такъв в различните ситуации и многообразните взаимоотношения.

Ние сме овладели способността да разпознаваме неискреното поведение и да разграничаваме лъжата от истината. Еволюирали сме да забелязваме достатъчно голям брой лъжливи поведения, за да не бъдем измамени, но това наше знание ни позволява да преглътнем и част от трудните истини за социалните взаимодействия. Виждаме лошото черти от характера на приятелите си, но не спираме да вярваме в приятелството, нито се отказваме от общуването.

Тривърс твърди, че именно способността да различаваме и подстрекаваме алтруизма е причина мозъците ни да се развият толкова при зараждането на човечеството. Много невролози са съгласни с твърдението – ние сме умни, за да можем да градим приятелства.

Авторът на книгата „Когато приятелството боли“ Джан Яджър открива, че 68% от хората, участвали в анкетите й, са били предадени от приятел. Кои са тези предатели? При такъв висок процент може ли ние да сме част от този списък?

Ние очакваме приятелството да продължи вечно. Приятелството разрушава представите ни кои сме ние всъщност.

Дали обаче сме склонни да простим малките прегрешения на приятелите си? Да преглътнем огорчението, преди да се е превърнало в горчивата хапка, която ще отрови едно приятелство? Да положим усилие да останем заедно? Даваме ли всичко от себе си или продължаваме напред? Нереално ли е да смятаме, че приятелите ни трябва да мислят и правят нещата по същия начин като нас? Даваме ли най-доброто от себе си, за да просъществува това приятелство? Може би тези мисли минават през ума и на нашите приятели. И ако не сме били добри приятели в определен момент, или приятелите ни се отдалечат от нас или ние от тях, може би е възможно да преодолеем това кривване от пътя, да не го натоварваме с чувство за вина и да стигнем твърде далеч, като сложим грозния етикет – отровен приятел.

Когато наш приятел ни изостави или изчезне от живота ни без обяснения, това е ужасно. Дори и социалните мрежи да се явят като спасителна лодка в този момент на отчаяние, ние все пак сме очаквали това приятелство никога да не приключи. Наранени от постъпката на нашия приятел ние с лекота, за да превъзмогнем разочарованието, сме готови да го сложим в списъка с „неприятели“.

Друг път се налага да оставим приятел зад гърба си, за да поемем по нашия път. Да прекратиш едно приятелство, особено в по-млада възраст, е начин да предявиш идентичността си.

Неоспорима е собствената ни роля в опазването на приятелството, в разрешаването на конфликтите помежду ни, но има и неща, които не зависят изцяло от нас. Социалните мрежи, макар и да обединяват, поставят предизвикателството да имате много общи приятели с определен човек. Понякога, когато някой прекрачи границата на търпението ви, с цел да запазите целостта на групата, си премълчавате. Отдалечавате се от него, но не толкова, че да стане причина общите ви приятели да се чудят кой от двама ви да поканят навън и да се налага да избират. Налага се да останем свързани с хора, които вече не приемаме за близки приятели.

Причините, заради които определени хора продължават да са ни приятели, а други не, остават често мистерия и за нас самите. Със сигурност познавате хора, които харесвате изключително много, но отдавна не сте контактували. И други, които виждате често, но не си общувате.

Справянето с лошите приятели, отхвърлянето ви от тях и последващото разочарование може да ви причини физическа и душевна болка. Но липсата на приятели е далеч по-неприятно изживяване. Представете си детското силно желание за другарче за игра, тийнеджърското бленуване за някого, по когото са си „паднали“, или измъченият възрастен, който няма с кого да сподели за успехите или провалите си. Самотата е също толкова болезнена, колкото непривичния глад и жаждата. Самотата се свързва с редица проблеми като високо кръвно, проблеми със съня, сърдечни заболявания, депресия, наднормено тегло, суицидни мисли и цинично отношение към заобикалящия свят.

Но ако имате проблеми с приятелите, това значи само едно – че имате приятели. А това ви превръща в голям късметлия.

Вижте още: Скритият Смисъл на “ОБИЧАМ ТЕ”, Изречено от Нарцисист

По-добре е да бъдеш лош и искрен, отколкото да бъдеш добър и лицемерен – ЕЛЕАЗАР ХАРАШ

Ако имате късмет, ще дойде момент, когато животът ще ви удари