Ако не желаеш да виждаш повече глупаци, първата ти работа е да счупиш огледалото.

Времето се явява баща на истината.

Човек струва толкова, на колкото сам се оцени.

Човек пише сам цената на етикета си.

Апетитът идва с яденето.

Всеки, встъпващ в брак, трябва да бъде съдия на собствените си намерения и да се съветва единствено със себе си.

Въпросът не е в това да бягаш бързо, а да избягаш по-рано.

Детето не е съд, който трябва да напълним, а факел, който трябва да запалим.

Детето не е наша собственост, която можем да украсяваме или да пълним със собствените си несбъднати мечти. Детето е възможност, на която трябва да дадем възможност да се развие според собствените му възможности и способности.

Който притежава търпение, може да постигне всичко.

Пия не повече от сюнгер.

Пия където мога, когато мога, колкото мога и както мога. Но за това са необходими две неща – добър алкохол и добра компания.

Стари пияници се срещат по-често, откокото стари лекари.

По-добре е да пишеш смеейки се, отколкото обливайки се в сълзи, понеже смехът е черта, характерна само за човека.

Разумът на човека е по-силен от юмруците му.

Смехът е в същността на човека.

Количеството и качеството на смеха са правопропорционални на човешката същност.

Франсоà Раблè /1494-1553/е френски монах, медик и ренесансов писател-хуманист, чиято пародийно-сатиричната поредица „Гаргантюа и Пантагрюел“ била ярка противоположност на доминиращия в онази епоха схоластичен стил в науката и изкуството.

Вижте още: Ако всички хора знаеха какво говорят един за друг, на света нямаше да има дори четирима приятели – БЛЕЗ ПАСКАЛ