Пътища.

Толкова са много и толкова различни.

Пътят на обикновения селски човек, пътят на кариериста, на мошеника, на честния човек, на детето, на престъпника, на интриганта, на този, който гради бъдещето с любов, на мечтателя, селският черен коловоз и огромните магистрали, водните пътища, въздушните по които всеки ден минават стотици хора.

Пътят на щастието, на мъката, на тежкият живот, пътят на любовта, на красотата на отношенията между хората.

Вървейки по пътя, който сме си избрали много често късно се усещаме, че на разклона сме поели в грешна посока.

Друг път той се преплита със съдбите на хора за които изобщо не сме подозирали, а понякога откриваме, че още в мига, когато сме поели първата глътка въздух и сме избрали неволно същият този заветен път сме направили непоправимото.

Пътища.

Понякога грешни, но с решен правилен изход, друг път правилни, но с неочакван край.

Пътят на болката и даже ако щете последният, който води към смъртта…

А може би и там те продължават?

Дълги, безкрайни, моментни…

Тежки, тесни, криволичещи и все пак… пътища…

Мария Григорова „Пътища“

илюстрации: ©Jacek Yerka

Вижте още: Преди да имаш убеждения, си само едно розово сладникаво дупе – МАРИЯ СТАНКОВА