Душата живее в единен свят, където всеки атом, молекула, частица, живо същество се намират в хармония, съгласуваност, съзвучие. Този свят е обемен, в него няма различия: голямо-малко, важно-незначително, силно-слабо, горе-долу, първо-последно. Там всичко има равно значение: и мечката и мравката, и капката и океана, и атома и галактиката са равни и важни еднакво.

Душата вижда света обемен, цялостен, единен, неразделен, тя живее в това единство, пълнота и се стреми към още по-голяма цялостност, единство, пълнота. А как тя се стреми?

Много просто – душата жадува да дарява това, което сама има. На нея и се иска да сподели щастието, любовта, богатството.

Умът живее в такова пространство, че вижда света в плоскост, да и то фрагменти, части, парченца и за това му се струва, че различните елементи на света не са свързани, че ако настъпи едно цвете – от това ще бъде лошо само на цветчето и на никой друг. А всъщност болно ще бъде на вселия организъм на вселената.

Душата обединява, ума – разединява.

Душата винаги е в състояние на излишък, на ума постоянно нещо не му достига, от тук още едно важно различие:

Душата винаги е напълнена, на ума постоянно нещо не му достига.

Умът се стреми да изпълни недостига: да бъде пръв, участвува в безкрайни съревнования, надбягвания, първенства, борба. Той желае да откъсне златната ябълка, да победи, да откъсне парче, да отвоюва за себе си място под слънцето.

За душата стремежа на ума да бъде първи е абсурдно, защото тя е вече първа, и в същото време всички около нея също разделят нейното първенство.

Тя вече е пълна, като океан и празнува живота и всички желаещи кани на тържеството.

Умът е вечно нещастен, на него за „празника на СВОЯТА улица“ не му достига веднъж лев, или пък милион, или пък милиард.

Душата пребивава в хармония със света, Вселената, със всяка жива душа.

Умът се намира в конфликт, борба, противостояние.

Душата се радва, когато вижда около себе си щастие, хармония, любов, единение – тоест, това което е подобно на нея.

Умът пък изпитва удоволствие от борбата, нещастията, конфликтите, насилието, убийствата.

А ти пътешественико мой, мислил ли си, защо хората се съревновават в това, кой повече да изложи на показ негативното? Ти правилно отговори: защото нашия живот е построен от ума, а борбата, насилието и нещастието – това е храна за войнстващия ум.

Умът винаги бърза, бои се да не успее, да закъснее. Душата няма за къде да бърза, тя е вече там, а по-правилно е да се каже, че тя е навсякъде – за къде да бърза?

Душата празнува живота, блаженства във всеки един момент на битието.

Умът винаги бърза за празника, който колкото и да е странно, независимо от всичко никога не
настъпва.

Душата дълго търпи, милосърдства, не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не търси своето, не се раздразва, не мисли лошо, не се радва на неправдата, а се сърадва на истината, всичко покрива, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко изтърпява.

Умът във всичко търси изгода за себе си.

Душата вече притежава цялата изгода и се стреми да я сподели със всички.

Главния лозунг на ума: разделяй и владей.

Душата: обединявай и празнувай.

По душа всички – сме еднакви, единни, ние се различаваме само по ума.

В душата – ние всички сме единни, ние се различаваме само по ума.

Всички войни в света произтичат от ума-крадец, който се стреми да получи първенство, власт, пари. А ако това са войни на религиозна основа, то тогава тази религия произхожда от ума, а не от душата.

Умът винаги се противопоставя на света, воюва с него.

Душата е и същия този свят, за това тя е способна само да одарява всяка душа, всяка частица от света с любов, ласка, нежност.

из „Моите приятели – щастието, здравето, богатството, любовта“

картини: Khoa Le

Вижте още: Отчаяно търсим любов, но същото това отчаяние ни кара да я унищожим, когато я намерим – МЕРИЪН УИЛЯМСЪН