Екранните му трансформации отдавна са станали пословични. Гари Олдман се е превърнал в икона на модерната попкултура с експресивните си и емоционално разнопосочни превъплъщения. Сид Вишъс, граф Дракула, Бетовен, Уинстън Чърчил са само малка част от великите роли, с които ни дари този изискан актьор.

На нас ни е даден кодекс, по който трябва да изживеем живота си. Ние не винаги го следваме, но го има.

Колкото и да е дълъг живота ни, неизбежно преживяваме загубата на родител, развод, смърт, болести. Всичко това разкъсва духа ни – парче по парче… И само изкуството е способно да ни напомни, че все още имаме дух.

Не мисля, че в Холивуд са наясно какво да правят с мен. Стане ли дума за романтична комедия, името ми е на последно място.

Всеки, който ме познава, знае, че имам чувство за хумор, че съм майтапчия, дори клоун понякога. Ще ми се някой да изпробва този ми талант в романтична комедия.

В актьорската игра за мен няма нищо трудно. И всеки актьор, който казва, че се превръща в персонажа, който играе, или е лъжец, или диагностициран шизофреник.

Хората често мислят, че могат напълно да контролират своята кариера. Но далеч не всичко в живота може да се построи. Много зависи от това, какво ще се повреди.

Вземаш това, което знаеш и го пречупваш през собствената си призма. Когато играя някой страдащ човек, който плаче, плаче Гари Олдман, а не героят.

Колко филма знаете, в които е видно, че режисьорът точно знае, какво точно иска да снима? Такива могат да се преброят само на пръстите на едната ръка.

Исках да изиграя Дракула, само за да кажа: „Прекосих океаните на времето, за да дойда при теб.“ Струва си да изиграеш ролята, само за да кажеш тази реплика!

Когато ми предложиха да изиграя Бетовен, имах едно условие – да не се заиграват с косата ми. Тогава агентът ми каза: „Прочети сценария още веднъж!“

Обичайно е така: мъжете в кръчмите носят безсмислици, а жените в кухните носят на света здравия разум.

Ако говорим по принцип, мисля, че жените са духовно, емоционално, а понякога и физически, по-силни от мъжете.

Мързеливият винаги работи двойно повече. Нужно е да се отдели повече време, но ще се направи всичко от първият път. Отдели толкова време, колкото е необходимо, иначе всичко ще трябва да се преправя.

Ако в младостта си не се бях избавил от алкохолната зависимост, сега нямаше да водим този разговор.

Това, което другите мислят за мен, не е моя работа.

Аз мисля, че е важно да внимаваме какво казваме, какво правим, как го казваме, на кого го казваме. Мисля, че това е еволюция и че светът ще стане по-добър по този начин.

За да бъдеш най-добрият е нужно да бъдеш егоист.

Хората, които не четат, все едно са инвалиди.

Често бъркат страстта и енергията ми с гняв.

Почти неспособен съм да лъжа. Бих станал ужасен шпионин.

Ако имахме право на едно желание или пък алтернативен живот, щях да си пожелая да съм Джон Ленън.

Свеждам глава пред всичко, което може да отклони детето от PlayStation или Gameboy. Това само по себе си е малко чудо.

С възрастта усещам у себе си склонност към чудовищна монотонност. С изумление чувам, че изговарям всичко онова, което говореха моите родители в детството ми: „Изчисти си стаята“, „Не спори“, „Измий съдовете“.

Винаги казвам на децата си: „Днес може и да ме ненавиждате, но после ще ме обичате.“ Децата трябва да бъдат цивилизовани. Те притежават една необуздана природна лудост, и ако с нея нищо не се прави, когато станат на 22, ще дойдат при вас смачкани и ще ви попитат: „Къде бяхте навремето, идиоти такива?!“

Не ходя на премиери, не посещавам партита, не мечтая за Оскар-и. Не искам нищо от това. Не излизам. Просто вечерям у дома с децата си всяка вечер. Да си известен е съвсем друга професия. Нямам енергията за нея.

Реалити програмите за мен са музей на социалното разложение.

Културно, политически… където и да погледнеш… Прочети вестник, влез в интернет… Светът ни е отишъл по дяволите!

като Сид Вишъс

в „Истински романс“

като граф Дракула

като Бетовен

като Уинстън Чърчил

Вижте  още: 70-ТЕ БЕШЕ ЕПОХАТА НА КРАСИВИТЕ МЪЖЕ. ПОСЛЕ СЕ ПОЯВИХ АЗ – АЛ ПАЧИНО