В една немска тоалетна, мъжка, подразбира се, писоарите изглеждаха така: лъснати до блясък, това ясно, обаче в средата на всеки – по една муха.

В първия момент гнусливо се отдръпваш, после виждаш, че мухата е нарисувана.

Пълен реализъм.

Тази муха там изпълнява две функции.

Първо, с абсолютната си неуместност тя трябваше да подчертае цялата асептика на немската тоалетна и в частност писоар.

Втората функция, поинтересувах се и разбрах, беше чисто прагматична.

Мъжът пред писоара трябва да има някакъв обект, който да цели.

Мухата е добра мишена, дразнител, цел, която мъжът несъзнателно иска да порази.

И посредством простата двоична система „мишена – поразяване на мишената“ вероятността от разсеяна стрелба извън писоара неколкократно намалява.

Така и мухата улучена, и тоалетната чиста. И мъжът удовлетворен.

Всичко това може да се случи само в немска тоалетна, където мухата е нарисувана.

Ами ако сме в тоалетна на Балканите? /Тук им викат клозети – и правилно./

Първо, мухите са повече от една. Второ, са живи. И трето, не стоят на едно място.

Тук прекратяваме историята, защото на гнусливите читатели им прилошава, дамите се чувстват пренебрегнати, а аналогиите се превръщат в алегории. Никоя история вече не е безобидна.

„И други истории“

Вижте още: ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ: Божури и Незабравки