Симон дьо Бовоар е несъмнено най-великата френска писателка, философ и създателка на модерния феминизъм, която ни учи на най-чистата форма на любов – тази към човека, независимо от неговия пол. Писателката е известна с дългогодишната си връзка с Жан-Пол Сартр, продължила 51 години, която никога не узаконяват, но която продължава и след края на земния им път. Двамата са погребани един до друг в Монпарнас, Париж. Бовоар споделя, че колкото и книги да е написала, какъвто и принос да има за феминизма и философията и колкото и отличия да е получила през живота си, най-голямото й постижение е връзката й с Жан-Пол Сартр

Основен проблем в творчеството на Бовоар е невероятната ефикасност на мъжката власт над жените, при положение, че доминацията е обикновено крехко и временно явление. За да отговори на този въпрос Бовоар използва и разширява Хегеловите разсъждения за връзката между господар и роб. Тя смята, че в центъра на Хегеловите разсъждения е дълбокото прозрение, че в самото съзнание има фундаментална враждебност към всяко друго съзнание; субектът може да бъде поставен, само ако е противопоставен – той се определя като значим, противопоставяйки се на незначимия, на обекта.

За да стане субект всеки се нуждае от признание, а то може да бъде получено единствено чрез доминация над Другия, чрез превръщането му в обект. Така в публичната сфера мъжете се стремят да станат субекти чрез борба и тези битки водят до несигурни господари и неохотни роби.

Но жените, способни да разпознават мъжете субекти, вместо да се борят да станат субекти, опитвайки се на свой ред да превърнат мъжете в обекти, позволяват да бъдат доминирани и дори помагат за собственото си подчинение. Притежавайки ги, мъжете се сдобиват с Друг, който ги подкрепя, а не ги заплашва, и срещу когото няма нужда да се борят. Така те получават статута на субекти за сметка на жената, която няма Друг и не може да избяга от позицията си на обект на мъжа.

В по-голямата част от най-значимото си произведение „Вторият пол“ Бовоар се занимава със скицирането на културните образи на мъжествеността и женствеността, в чиято светлина мъжете и жените се възприемат. Тя разглежда многообразните социални действия, които имат за цел да държат жените в подчинено положение и да не им позволяват да търсят собствено превъзходство. Именно чрез тях човек, който не се ражда жена, се превръща в жена – може би най-прочутото твърдение на Бовоар.

Никой не е по-арогантен към жените, по-агресивен и надменен, от мъжа, който е несигурен в своята мъжественост.

Животът – това е отношение към света. Правейки избора си на отношение към света, индивидуумът сам определя себе си.

Ако живеете достатъчно дълго, ще видите, че всяка победа се превръща в поражение.

Ако любовта е достатъчно силна, очакването се превръща в щастие.

Всяка истински влюбена жена в по-голяма или по-малка степен е параноик.

Всяко потисничество довежда до състояние на война.

Голотата започва от лицето, безсрамието – от думите.

Да си намериш съпруг е изкуство. Да го задържиш е работа.

Думата любов няма същия смисъл и за двата пола, а това е една от причините за сериозните недоразумения, които ги разделят.

Дълбоко в душата си мъжът желае борбата на половете да си остане за него игра, докогато в същото време жената поставя на крата своята съдба.

Жените прощават всичко и затова обичат често да припомнят нещата, които са простили.

Въпреки всевъзможните мнения, любовта съвсем не заема толкова голямо място в живота на една жена. Съпругът й, децата, домът, удоволствията, тщестлавието, светските и сексуални отношение, издигането по социалната стълба означават за нея много повече.

И най-посредственият мъж чувства себе си като полубог в сравнение с жената.

Много жени са способни да обичат само ако самите те са любими. И обратно, за да се влюбят, понякога им е достатъчна само малко проява на любов. Момичето гледа на себе си през очите на мъжа.

Никой няма да повярва колко сълзи могат да поберат женските очи.

Не се раждаш жена. Ставаш жена.

Обликът на Грета Гарбо беше някакво подобие на пустота, върху която можеше да се проектира всичко угодно; на лицето на Бриджит Бардо не може да се прочете нищо.

Нито един мъж не би се съгласил да стане жена, но всички те искат да има жени. „Да благодарим на Господа, че е сътворил жените“. „Природата е добра, защото е дарила мъжете с жени.“ В тези и подобни фрази мъжът за кой ли път с наивност заявява, че неговото присъствие на този свят е неизбежен факт, негово право, докато присъствието на жената е проста случайност, обаче много щастлива.

Обществото, ръководено от мъжете, постановява, че жената стои на по-ниско стъпало в йерархията. Тя може да се справи с това принизяване единствено чрез унищожаване на превъзходството на мъжа.

Този свят винаги е бил мъжки, но нито една от причините, посочени като основание, не е адекватна.

Определят мъжа като човешко същество, а жената като женска. Всеки път, когато тя се държи като човешко същество, казват, че имитира мъжа.

Странният парадокс се заключава в това, че чувственият свят, обкръжаващ мъжа, се състои от мекота, нежност и приветливост, с една дума – той живее в женски свят; докато в същото време жената се бие в суровия и жесток свят на мъжете.

Удоволствието от секса при жената е вид магическо заклинание; изисква цялостно отдаване; ако думите или движенията са противоположни на магията, то заклинанието се разваля.

Оригиналният писател, освен ако вече не си е отишъл от този свят, винаги е шокиращ, скандален, нестандартен, смущаващ и отблъскващ.

Писателството е професия, която придобиваш…, занимавайки се с писателстване.

Променѝ живота си още днес. Не залагай на бъдещето – действай сега, без закъснение.

Сам си носиш тази крехка конструкция, наречена собствен живот, а заплахите нямат брой.

Откъснах се от безопасния уют на сигурния и предначертан живот заради любовта си към истината – и истината ме възнагради.

Хората искат новото, но без риск, забавното – с гаранция за солидност, и достойнствата – на занижена цена.

Човек може да стане свободен само чрез свободата на другите.

Животът на човек има смисъл дотогава, докато той внася смисъл в живота на другите хора с помощта на любовта, дружбата, състраданието и протеста против несправедливостите.

Какво е възрастният ли? Просто пораснало дете.

Човек не защитава истината заради някакъв свой дълг или заради чувството си за вина – това само по себе си е вече награда.

За да не се превърне старостта в нелепа пародия на нашия живот, съществува само едно средство – преследване на цели, които да придават смисъл на нашето съществуване.

Вижте още: Мразя жертвите, които уважават своите екзекутори – ЖАН-ПОЛ САРТР