Горделивостта е усещане за вътрешно превъзходство над другите, или принизяване на себе си. Това е резултат от неразбирането на собственото място във Вселената, на своето предназначение в живота и липсата на осъзнаване на истинската цел и смисъл на живота. На практика се получава така, че всичката енергия на горделивия човек отива в пряко или косвено доказване на своята правота, в борба с обкръжаващия свят.

Как се проявява горделивостта?

Чрез чувството за собствена правота, непогрешимост и неправотата на другите.

Чрез чувството на жалост към себе си, чувството на саморефлексия, а понякога и самобичуване. Чувството за собствената важност е скрита жалост към себе си, тъй като човек се чувства нещастен. Затваря се в себе си и не пуска жизнената енергия да влезе в неговия живот. Ако го позволи – той ще трябва да промени представите си за света, а така не му се иска да направи това.

Чрез снизходителност и високомерно отношение. Тези хора имат желание светът да е разделен на йерархии и те да се отнасят неуважително към хората, които са поставени по-ниско в тази йерархия. Снизходителността прави човека малък и непотребен. Но на него му се струва, че е велик.

Чрез покровителствено отношение към някого. Помагайки на някого, горделивите хора очакват благодарност и признание за цял живот.

Унижение на себе си и другите : „аз съм най-лошият и най-грешният. ..няма по-ужасен човек от мен. За нищо не ставам…“ Такъв човек е готов да пълзи на колене пред висшестоящите.

Чрез чувство на собствена важност – „Без мен светът няма да съществува…“ Възниква желание да се държи всичко под контрол, да се спасява света и хората от техните проблеми.

Чрез много сериозно отношение към себе си. Горделивият човек мисли, че е много важен и това му дава повод да е раздразнителен по всякакъв повод, а даже и без повод. Такъв човек при критична ситуация или конфликт може да стане и да си отиде, мислейки,че по този начин проявява сила.

Чрез преувеличена заетост със собствената персона – човек започва да се съсредоточава върху това, което другите мислят или говорят за него.

Стреми се със всички сили да привлече вниманието на другите.

Чрез самохвалство.

Чрез отказване на помощ – Горделивият човек не позволява на другите да му помагат.

Чрез желанието да се издигне, да получи слава, почит и уважение.

Чрез мислите, че неговата работа е най-важна и най-необходима. „Върша работата си по-добре от другите, едва ли някой ще я свърши по-добре от мен.“ „Трудя се повече от другите.“ Такова отношение поражда напрежение.

Чрез съперничество – стремеж да нарани съперника, за му причини неприятности или да го постави в неизгодно положение.

Чрез желанието да спори и да доказва своята правота. Горделивият човек не иска да приема чужда гледна точка, не може да прави компромиси. Често в спора повишава глас. Иска винаги неговата дума да е последна, не разбирайки, че истината не се ражда в спора. Там, където е истината- няма спор, защото всички разбират това.

Чрез стремеж да бъде съдник. На горделивия човек му се иска да осъжда хората за техните действия, постъпки и грешки. Такъв човек търси недостатъци в хората и мислено ги наказва. В разсъжденията му често присъстват ненавист, раздразнение, гняв. Понякога иска да отмъсти или да учи другите.

Чрез използване на думи, чието значение другите на разбират.

Чрез нежелание да споделя своите знания.

Чрез обидчивост. Чрез нежелание да прощава и да благодари. Това произтича от нежеланието да поеме отговорност за собствения си живот и от неразбирането на факта, че вселената винаги и навсякъде се грижи за нас. С благодарност и смирение трябва да приемаме всичко, което се случва с нас в този живот. Светът е справедлив и ако не вярваме в това, значи не разбираме истинската си същност.

Чрез нечестност към себе си и другите. Чрез лъжа.Чрез даване на обещания и тяхното неизпълнение.

Чрез сарказъм – желание със злоба да се надсмее над някого, да го уязви, обиди с грубост или забележка.

Чрез нетърпеливост – това е изтънчена форма на горделивост-скрит егоизъм. „Аз толкова много направих, дадох, а нищо не получих насреща. Светът е несправедлив.“

Чрез нежелание да признае, че е горделив и има духовни проблеми. Това означава, че чувството за собствена важност е прекомерно развито.


Как да се избавим от горделивостта?

Изведнъж – това е пътят на отшелниците, които напълно се отричат от света, подлагайки се на лишения.

Постепенно – това е пътят на трансформиране на лъжливото его в истинско. На основата на лъжливото его възникват т.нар негативни или разрушителни емоции: обида, злоба, завист, страх, недоволство, гняв, презрение, жалост.

Егоистът не може да се примири, че нещо е против неговите желания. Той се стреми да постави себе си, своя разум и мисли над Вселената, над Бог, над нещо или някого в този свят. Горделивият човек не иска по никакъв начин да приеме травмиращите събития в своя живот, т.е тези ситуации, които не отговарят на неговите очаквания.

Какво да направим?

Да осъзнаем своята истинска същност и същността на обкръжаващия свят и да живеем според тях. Тоест да живеем в съгласие със себе си и обкръжаващия свят, като изпълняваме главната задача на всеки човек- да носи светлина и радост на този свят!

Да се занимаваме със самопознание и самоусъвършенстване. Да осъзнаем собствената си същност и да следваме своя дълг и предназначение в живота.

Да развиваме следните качества:

СМИРЕНИЕ – С любов и благодарност да приемем себе си като частица от Бога. Без претенции и обиди да приемаме всичко, което ни се случва в живота. Всичко, което получаваме в този живот сме го заслужили. Създали сме го със своите мисли и постъпки. Можем да прекратим нещастията, които ни се случват като поемем отговорността за живота си и се обърнем към енергиите на Висшата сила. Вселената се грижи за нас винаги и навсякъде. Всичко в живота ни е насочено към изпълнението на една от главните ни задачи – да усъвършенстваме разума си.

БЛАГОДАРНОСТ – Да благодарим за всичко в живота си – за прекарания ден, за утрешния ден, за уроците, които са ни пратени. Да сме готови да приемем всичко с благодарност. Да благодарим и за неприятните моменти, чрез които се учим.

ОТГОВОРНОСТ – Това качество на характера е главно условие за прехода от стария модел на мислене към нов – от позицията на жертва към позицията на стопанин на собствения си живот. Отговорността включва в себе си и смирение, и приемане, и готовност за работа със себе си, за да променим мисленето и поведението си.

Отговорният човек не обвинява другите за своите проблеми. Той търси причината в себе си, осъзнавайки, че той сам ги е създал със своите мисли и постъпки. Отговорният човек не натрупва отрицателни разрушителни емоции като страх, обида и злоба. Всички тези емоции са плод на горделивостта.

ТРУДОЛЮБИЕ – Моята работа трябва да съответства на моята същност. Това, с което се занимавам трябва да спомага за моя духовен ръст и правилно развитие. Работата трябва да спомага за добруването на моя род и да ми носи средства, за да живея.

БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ – Какво можем да даряваме: продукти, храна, вещи, облекло, подслон, пари, знания, своите чувства чрез пеене, музика, картини, книги, танц; жизнена енергия и време. Трябва да се дарява с уважение и почит към човека. Отдавайки благо на другите, получаваме това, което ни е нужно.

ВЯРА – Вярата е свързана с целеустремеността. Избираме за цел на своя живот обекта, който ни дава живот, енергия, усещане за щастие и се стремим към него. В каквото вярваме, към него се стремим. Всеки се стреми към нещо, всеки иска да е щастлив. Само разбирането за щастие у всеки е различно.

ЛЮБОВ – Безусловната любов е готовността да приемем изпитанията без претенции, а с благодарност.

автор: В.Синелников

изображения: Tamara de Lempicka

Вижте още: На някои хора наистина им е по-лесно да умрат, отколкото да признаят, че грешат