Мел Гибсън e смятан за универсален актьор, на когото се удават всякакви роли. Той играе превъзходно както в екшъни и комедии, така и в драми.

В един брой на сп. „Американска фотография“, специално посветен на актьорите, влезли в историята на световното кино, благодарение на личния си чар, Мел Гибсън е посочен като единственият съвременен актьор, достоен да се нареди до такива звезди, като Хъмфри Богарт, Жан Габен, Грета Гарбо, Марлен Дитрих.

Мъдър е този човек, който разбира, че всеки ден е ново начало. Защото, човече, колко грешки можеш да направиш в един ден? Не знам за теб, но аз мога да направя много. И тъй като не можеш да върнеш времето назад, трябва да гледаш напред.

Няма човек без грях. Трябва да го приемеш. Трябва да се научиш да живееш с това. Стига си хленчил, стига си се самосъжалявал. Стига си се самообвинявал. Трябва да приемеш себе си 100%-во. Мъжки. Да приемеш грешките си. Да ги признаеш пред другите, но най-вече пред себе си. И да се опиташ да ги поправиш. Това е единственото, което можеш да направиш. И то не е никак малко.

Това, което си направил, вече си го направил и трябва да си го признаеш. Иначе ще изглеждаш като човек, опитващ се да върне обратно пастата за зъби в тубичката.

Научих, че горчивият опит може да направи по-силен. Той те променя, наистина, но те променя към едно твое друго, по-силно, по-устойчиво аз.

Колкото по-незабележимо е злото, толкова по-страшно е то. Дяволът не държи над главата си табелка с неонов надпис „Дявол“.

Злото намира път към всеки от нас, но има едно общо правило – то винаги първо ни убеждава, че не съществува.

Това, което ти се случва в живота, без значение дали е приятно, или не, мъчително или невероятно прекрасно и благословено, е просто част от кръговрата. Като сезоните. И рано или късно се научаваш да живееш с това.

Животът е живот. Пълен е с различни преживявания – някои болезнени, други приятни. Понякога трябва да се жертваш. Друг път получаваш неочакван подарък. Един вечен кръговрат. Така е било винаги и така ще бъде.

Това, което всички търсим, е щастието. Който успее да го постигне, да намери мир със себе си, да изпита удовлетворение, макар и за кратко, макар и само за 5 минути, е истински щастливец.

Единственият начин да бъдем щастливи в този живот е да не се тревожим твърде много за бъдещето и да не губим време в съжаление за миналото.

Всички промени са съпроводени с болка. Ако не чувстваш болка, значи нищо не се променя.

Всеки път, когато излизате навън, за да направите нещо, вие се питате дали ще успеете. Никой няма гаранции за успех. Няма тайна рецепта за това. Всеки път просто трябва да се престрашите и да направите, каквото е нужно – въпреки възможността от провал. Защото също толкова голяма е и възможността за успех.

Мисля, че най-важни в живота са уроците, които научаваш. И тук не говоря за кариерата и за опита, който трупаш като професионалист. С времето кариерата отива на второ място… И разбираш, че много по-важна е силата на прошката. А това е нещо, което трябва да възпиташ в себе си. Да се упражняваш да го правиш. В началото ще е по-трудно. След това ще стане по-лесно. Това те освобождава. Разбира се, никой не те кара да забравяш. Просто… трябва да се научиш да прощаваш.

Мисля, че, до голяма степен, всичко е предопределно – дори грешките ти.

Мисля, че най-забележителната способност на човешкия мозък е способността му да забравя.

Никога не съм изпитал върху себе си гнева на Бог.

Човек умира постепенно. Нима всичките събития в нашия живот не са етапи от нашата смърт? Нима животът не ни напуска частица по частица?

Никого не съм убил. Моята най-голяма слабост е моята невъздържаност. Но, слава на Бог, вече не съм толкова избухлив, както някога.

Дали обичам тези, които ме мразят? Не харесвам особено факта, че ме мразят, но да, обичам ги.

Винаги черпя враговете си със сладолед.

Кое предпочитате – да висите на кръста или да забивате гвоздеи?

Помня как баща ми ме дръпна на страна и каза: „Сине, всички обичат клоуните, но никой не им плаща.“ Често ми се иска да му се обадя и да му кажа „Помниш ли, татко, какво ми казваше? Така е, клоуните плащат!“

Най-добрият отговор, който можеш да дадеш на глупав въпрос е… тишина.

Всеки има в запас някакви предразсъдъци.

Да играеш роля, значи да лъжеш. Изкуството на актьора е изкуство на лъжата, но на изкусната лъжа. И за тази лъжа аз получавах добри пари.

Човекът на екрана и човекът в живота – това са различни хора. Помните ли какво казваше Кари Грант? Питаха го: „Какво е да си Кари Грант?“ А той отговори: „Идея си нямам какво представлява това момче.“

Всички казват, че Холивуд е огромна фабрика, но забравят да споменат, че в тази фабрика всички ние сме само малки болтчета от един механизъм. Когато се счупим, просто ни подменят.

Какво прави за човека доброто кино? Развлича го? А може би го учи? Или го извисява? Доброто кино прави всичките тези неща едновременно. В противен случай, то е просто една загуба на време пред екрана.

Всичко, което направих след „Смъртоносно оръжие-4“, е опит да се извиня за „Смъртоносно оръжие-4“.

Повечето филми са едни планини от ленти и нищо друго!

Ако смяташ да си купиш три шапки, първо си отгледай още глави.

Имам много и различни страхове. Например, че сутрин може да ми свърши млякото за корнфлейкса или че някой може да ми откъсне топките по-късно…

Обичам жените! Те са най-прекрасният замисъл на Бог. Е, ако те искат да бъдат като мъжете, на нашето ниво, може! Това си е тяхно право. Макар че не мога да разбера феминизма.

След 20 години брак, мисля, че най-накрая започвам да разбирам какво искат жените. И мисля, че отговорът лежи някъде между разговора и шоколада.

Жената играе огромна роля за изграждането на семейството, за уюта и топлината на дома. Това е дар, но и голяма отговорност.

Харесва ми да съм баща. Така се чувстваш млад. И това е още една възможност да започнеш живота си отначало, да го погледнеш под друг ъгъл.

Трябва да имаш вяра в нещо извън теб. Отвъд теб. Не знам как живеят хората, които не вярват в Божественото.

с Джоди Фостър

със Софи Марсо

с Джулия Робъртс

Вижте още: Славата ме кара да се чувствам като момиче, което минава покрай строителни работници – БРАД ПИТ