Да обикнеш някого е като да се преместиш в къща.

Първоначално се влюбваш във всичко ново, всяка сутрин се удивяваш, че нещата са твои, сякаш се страхуваш, че някой неочаквано ще се втурне вътре и ще обясни каква ужасна грешка е станала, че няма начин да живееш на това прекрасно място.

С течение на годините стените се зацапват, дървото се напуква, вече обичаш къщата не толкова заради съвършенството й, а заради недостатъците.

Вече познаваш всички кътчета и ъгълчета. Знаеш как да накараш ключа да не заяжда, когато навън е студено.

Знаеш коя от дъските поддава, когато стъпиш върху нея, как да отвориш вратата на гардероба, без да скърца.

Това са малките тайни, които превръщат дома ти в истински дом.

Из „Човек на име Уве“

Вижте още: Любовта е единственото имане, което нараства заедно с разточителството – РОМЕН ГАРИ