Обичаш някого и в първия момент, за кратко време, умът ти спира. След това се жениш. Защо се жениш? За да може да повтаряш тези прекрасни моменти отново и отново. Но когато те се случиха, не беше женен, а те не могат да се случат в съпружеския живот, защото се е променила цялата ситуация.

Когато двама души се срещнат за първи път, ситуацията е изцяло нова. Техните умове не могат да работят в нея. Те са така погълнати от нея – така препълнени от новите впечатления, от новия живот, от новото разцъфтяване! След това умът започва да работи и те си мислят:

Това е прекрасен момент! Искам да го повтарям всеки ден, затова ще се оженя.

Умът ще развали всичко. Любовта е спонтанна; женитбата е пресмятане. Да се ожениш е нещо математическо. Тогава ще чакаш тези моменти, но те никога няма да се случат отново.

Затова всеки женен мъж и всяка омъжена жена са разочаровани – защото очакват неща, които са се случили в миналото. Защо да не се случат отново?

Не могат да се случат, защото ти си извън цялата ситуация. Сега не си свеж; сега липсва спонтанността. Сега любовта е рутина. Сега всичко е очакване и търсене. Сега любовта се е превърнала в дълг, а не в забава.

В началото беше забава, сега е задължение. А задължението не може да ти осигури това щастие, което ти осигурява забавлението. Невъзможно е! Цялата работа се дължи на ума. Сега непрекъснато очакваш, а колкото повече е очакването, толкова по-малка е възможността то да се случи…

Малко по малко настъпва разочарованието, защото си превърнал всичко в задължение, рутина. Сега същото това изживяване ще отсъства. Тогава ще мислиш, че този човек те е измамил, или че си оглупял. Тогава си мислиш:

Първото изживяване беше една илюзия. Трябва да съм бил хипнотизиран или нещо подобно. То не беше реално.

Всъщност беше реално. Твоят рутинен ум го прави нереално. След това умът ти очаква, но първия път стана, когато не очакваше. Дойде без никакво очакване. Беше просто открит да възприемеш това, което се случи.

Сега всеки ден пристигаш с очаквания, със затворен ум. Не може да се случи. Винаги става в един открит ум; винаги става в нови ситуации.

Това не означава, че всеки ден трябва да променяш ситуацията. Означава само, че не трябва да позволяваш на ума да създава схеми. Тогава жена ти ще бъде нова за теб всеки ден.

Не позволявай на ума да създава схеми на очакване; не позволявай на ума да отива в бъдещето.

Тогава твоят гуру всеки ден ще бъде нов, твоят приятел всеки ден ще бъде нов. И всичко в света е ново, с изключение на ума. Умът е единственото нещо, което остава неизменно. Той винаги е същият.

Вижте още: Да живееш щастливо с друг човек е голямо предизвикателство – ОШО