Много възможно е да няма човек, на когото да са напълно чужди проявите на садизъм и мазохизъм, защото тези състояния не се свеждат само до драматичните и преувеличени събития, които откриваме в литературата.

Камшикът и мъченията не разкриват истинския характер на садомазохизма – те изразяват само крайни извращения на либидото. На практика садизмът и мазохизмът се проявяват по толкова неуловими и скрити начини, че лицето често не съзнава тези черти в поведението си.

Садизмът по определение е удоволствие от страданието на другите, а мазохизмът – удоволствие, извличано от собственото страдание. За Свръх-Аза е трудно да позволи на индивида да признае, че е мазохист, а индивидът трябва да обясни и оправдае поведението си, за да го направи приемливо за себе си от морална гледна точка. Във всеки случай това е само малка част от замаскиран комплекс, която излиза на повърхността на съзнанието му. Най-важното развитие на проблема е на несъзнавано ниво и поради това индивидът не разбира истинския смисъл на поведението си. Той просто изживява в ежедневието негативните резултати от комплекса, но не знае каква е причината за тези изживявания.

Неуспехът на много бракове се дължи на поведението на съпруга, преследващ жена си, за да властва над нея по садистичен начин, което му доставя удоволствие. Той я подлага на най-различни унижения, презрение, обиди и наказания, но крие причините за поведението си и ги приписва на въображаеми нейни недостатъци, изневери и други прегрешения.

Разбира се, тя изпада в отчаяние и започва да вярва, че наистина е извършила нещата, в които я обвиняват. Човек не трябва да има особено разпалено въображение, за да си представи големия брой неприятни ситуации, които създава такава извратена връзка, пораждаща порочен кръг от обвинения, вина, унижения, разкаяние и безсилие.

Мазохизмът има много по-широко значение, отколкото се смята, защото създава особено виждане и отношение към живота. Той не е само сексуално отклонение, а тип поведение, включващ наслада от страданието и приемане с удоволствие на всякакви унижения и малтретиране. Желанието за страдание несъмнено стои в основата на този проблем. Без да съзнава, индивидът се ръководи от този безумен нагон и се стреми към злополучни връзки, които ще му предоставят необходимата емоционална храна, предимно страдание.

Мазохистът винаги търси начин да осуети собствените си планове, за да може да твърди, че „нещастието“ непрестанно го преследва. При такова отношение към любовта, страдащото от мазохизъм лице възприема вътрешна поза на неудачник и страдалец, което на практика означава, че посява в себе си семената на самоунищожението. Защото колкото и подходящ да е партньорът, мазохистът винаги намира най-сложни причини за страданието си. Той не съдейства за успеха на брака си, а целенасочено преследва краха му и всичко това го потапя в непрекъснато „възбуждащо“ състояние на озлобление и фрустрация.

Самосъжалението неизменно подклажда страданието му, за да изпълни горчивата съдба, която сам си е определил. Страничните наблюдатели с учудване откриват, че мъките на този човек не са случайни – те не се дължат на злополучия или естествени обстоятелства, а на умишлен стремеж към упорито и смело преследвана цел. Точно както тъкачът работи по осем-десет часа на ден, за да изтъче килимите си, така и мазохистът посвещава по-голямата част от своята енергия, от емоционалната си и инстинктивна жизненост, за да си самопричинява болки и страдания и да задоволява тъмните апетити на либидото си.

Ясно е, че такъв човек постоянно ще преживява неудачи в любовта и ще постигне само привиден успех, ако намери партньор-садист, който да подхранва и осъществява фантазиите на либидото му. Дълбоко в себе си мазохистът винаги е нещастен, защото несъзнателно усеща несъстоятелността и фалша на обърканите си емоции. Той често забелязва колко изкуствен и нереален е животът му, сякаш води чуждо, а не собствено съществуване.

За да разберем величината на проблема, от който страда мазохистът, трябва да имаме предвид, че неговото либидо е извратено и той е жертва на труден за изкореняване порок. В него действа несъзнавана сила, която го принуждава да отхвърля успеха и нормалните удоволствия и да търси наказание от съдбата, от живота, от обстоятелствата. Като се поставя при такива обстоятелства, той постига продължение на наказанията; на които е бил подложен като дете от родителите си.

Свръх-Азът на човека, или несъзнаваната цензура, го осъжда на различни наказания. Те са желани и очаквани от индивида, който няма ни най-малка представа, че страданието го привлича. Това е същността на психологическата категория „нещастна съдба” – средство, което предразполага лицето към най-различни нещастия. Макар и да не е ясно как човек успява да извлече сексуално удоволствие от болката и страданието, очевидно е, че това става.

Трагичните ситуации често разпалват еротична енергия в мазохиста. Ето защо не е нито случайност, нито стечение на обстоятелствата фактът, че много хора обичат телевизионни и литературни драми, които се въртят около нещастни и трагични теми с унизителни ситуации, несподелена любов и изневери, подхранвани от завист и желание за мъст. Такива истории възбуждат либидото на зрителите. Отрицателните и мъчителни емоции, извличани от болката и страданието, водят до един вид емоционална мастурбация, чрез която хората се пристрастяват към този тип удоволствие.

Съществува и социален мазохизъм, който често управлява живота на определени слоеве от обществото и дори на цели нации. Постепенно мазохистичният импулс така се вгражда в колективното несъзнавано, че става вродена характеристика, която автоматично пуска корени в индивида по време на неговото израстване и развитие. Той все още не се замисля сериозно каква заплаха представлява за него мазохизмът, откъсващ го от собственото му подсъзнание. Сливането на удоволствието и болката в един цялостен механизъм е явление, което обикновено остава незабелязано, подобно на повечето несъзнавани нагони.

Мазохизмът е огромна пречка към щастието в любовта, защото подсъзнателно индивидът търси точно обратното.

Въпреки че психологическото лечение на мазохизма не е лесно, такова лице, ако наистина желае, може постепенно да промени поведението си, когато разбере колко много вреда нанася на себе си и осъзнае колко много щастие е постижимо за него, но му се изплъзва поради собствената му погрешна нагласа. Психологическите проблеми са патерици, които позволяват на мазохиста да ходи и той трябва да разбере, че дори когато болестта му не е въображаема, използва патериците, защото така желае, а не от истинска нужда. Подобно отношение се подчинява на стремежа му да избегне зряло разглеждане на някои проблеми. Възможно е човек да съзнава истинските си проблеми и въпреки това да търси болезнени ситуации. Всеки от нас търси кръста, на който желае да бъде прикован в своя живот.

За този избор е необходим „консенсус“ или подсъзнателно желание и то е истинският скрит съдник в живота ни. Но макар да търси кръст, на който да бъде разпънат, индивидът все пак може да слезе от него, когато дълбоко в себе си поиска това. Силното желание има ефект на „магическа заповед“ в несъзнаваното на индивида и дълбокото, твърдо решение, което е взел в сърцето си прилича на онази вяра, за която Иисус казва: „Ако имате вяра колкото синапово зърно, планини ще преместите“.

Вътрешното решение за промяна е истинската магическа формула, чрез която човек може да се отърси от всички психологически разстройства. Няма по-лош пациент от онзи, който не желае да оздравее. Изясняването на неправилния начин, по който подхожда към любовта, ще помогне на индивида да намери пътя към истинското щастие. Той трябва да разбере, че привидната изгода, извлечена от страданието, не струва нищо в сравнение с богатството от възможности, до които няма достъп поради своето погрешно и отрицателно поведение.

Уравновесеността в живота на индивида отразява степента на психическо равновесие. Индивидът може да прецени напредъка и осъществяването си, като претегли загубеното и спечеленото и направи съответната равносметка.

из „Наука за любовта“

снимки: ©Ramon Martinez

Вижте още: Призракът на фантазиите живее за сметка на индивида – ДЖОН БЕЙНС