Какво е означавал за Дамян Дамянов великия писател Гео Милев:

ГЕО МИЛЕВ

Какъв ли ужас е да бъдеш изгорен жив?

И въпреки това да благославяш човека, който е открил огъня!

Да бъдеш удушен с някаква ръждива тел през гърлото и да вярваш в силата на въздуха!

Да вярваш в идването на власт на мечтите си, на идеята, за която гориш!

И да крещиш от пламъците:

Всичко писано от философи, поети
ще се сбъдне!
Без бог! Без господар!
Септември ще бъде май!
Човешкия живот
ще бъде един безконечен възход —
нагоре! нагоре!
Земята ще бъде рай —
ще бъде!

… И то когато земята е ад! Пъкъл! Не е ли това един български нововековен Галилей?

Някога исках да имам коса като неговата — да пада над дясното ми око. Не знаех, че този романтичен кичур всъщност е трагичен — крие едното око, което го няма, което е стъклено…

Сега, макар и да плешивея от ден на ден, не искам перчема му. Искам само неговото единствено око, за да мога да гледам напред в годините… Защото той само с едно око видя бъдещето …

Какво ли бих видял аз, ако имах това око? Сигурно — невероятно красиви неща, неизказани и немечтани неща, чудесни като в приказка!

А в дъното им, най-отзад — един едноок човек, хиляди хора с очи и без очи, които горят живи. Като факли.

За да стане по-светло на тая тъмна и дълго ослепявана грешна земя …

редактор: Андрей Митев

Вижте още: Януари – ГЕО МИЛЕВ