Лунни завеси

Лунни завеси
спуска луната
тихо показа се
във тъмнината
ефирно обвита
в лилава коприна
в лятната нощ
е неуловима
вятърът леко подхваща
плата й
знае, че ще докосне
света й
Лунни завеси
спуска луната
и си остава така
непозната…

Лавандулово ми е, лилаво

Лавандулово ми е, лилаво
знам, че имам право
и нощта е с аромат на малките
цветчета

в пламъка една частица не заета
разпилява нейното ухание
лавандулово стръкче
под небесно сияние
искам да ги уловя
в чаша да го съхраня
минал спомен
може и да съживя
сред стените на стъклото
да го спра.

Лавандулово ми е, лилаво
и в цвета потапям се направо
щом погледна го
ще знам, че с пламъка ще диша
искам пак със думи
аз да го опиша.

Подари ми лавандулов аромат
и знай, ще го пазя в стъклените
му стени безкрай.

Сехмет си преродена

„Здравей, крилата Сехмет-Ра-Баст, водителка на боговете,
която превръзките „Анс“ със сила магическа даряват!“ – Египетска книга на мъртвите

Почти като насън
вървиш
пренасяш се
по пясъци златисти
ти правиш стъпки
бавни отривисти, боса си
чертаеш пак вълни
от пясъчни следи
достигаш

пак така далечни
строени пирамиди
величествени, вечни
обгърнати от тайнства
и загадки безконечни
улавяш слънчевите ласки
за теб изпратени в златистите
си краски

насън и стъпките повтаряш
ехо, поглед, и времето отново
разпознаваш
навярно си била Сехмет
в живот отминал
във силата на ветровете
още не изстинал
със силата магична
си била дарена
и носиш я отново тази сила
претворена
и вътрешната мощ в тебе
съхранена
отново взела пламъка от огъня
на твоята стихия
водителка на боговете
ти оставаш с твоята магия
и залези за теб не съществуват
боговете

ги изтриват, без да се преструват
заравят ги във пясъците златни
и в светлините покрай тебе необятни.
почти като насън
вървиш
пренасяш се
по пясъци златисти

Сехмет оставаш ти
и вярна на магичните страни.

автор: Деница Петрова

Вижте още: Приличам ли ти на човек, който има план – КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ