Има състояние на душата, срещу което самата Любов е безсилна, защото душата се е вледенила към Любовта.

Адът по същество е състояние, което сами сътворяваме – състояние на окончателно отделяне от Бога, и не защото Бог е отхвърлил човека, а защото човекът отхвърля Бога и това отричане е завинаги именно защото, само по себе си, е станало непоклатимо.

Има сходни човешки преживявания: омраза, която е толкова сляпа, толкова тъмна, че Любовта само я прави още по-жестока;

гордост, която е толкова студена, че смирението само я прави по-надменна;

и не на последно място, бездействието, което така обладава човека, че никаква криза, никакъв повик, никакъв подтик не може да го раздвижи, а напротив, карат го да потъва все по-дълбоко в апатията си.

Така е с душата и Бога; гордостта може да се превърне в ад, омразата може да се превърне в ад, всеки от седемте смъртни гряха може да се превърне в ад; и не на последно място, леността, която е отегчение от божествените неща, и бездействието, което не търси разкаяние, макар че вижда бездната, в която пропада душата, защото дълго и може би в дребни неща е привиквало да се отказва от всичко, което изисква някакво усилие.

Дано Бог със своята милост ни избави от това.

из „Болката на Христос и тъгата на Бог“

редактор: Андрей Митев

Вижте още: Любовта може да дава само когато забравя за себе си – АНТОНИЙ СУРОЖСКИЙ