.

Да помагам сама на себе си, не ми е минавало през ум или поне рядко ми се е удавало.

Когато ме е сполетявало нещастие, неминуемо съм рухвала под тежестта на отчаянието.

Дори най-близките ми приятели не подозират тази ми слабост. Това е слабост, с която не съм успяла да се преборя.

Не говори добре за мен, но само мен засяга и не обижда никого.

Тъй като много рано се научих, че самосъжалението е строго забранено, така ще трябва да живея и занапред и няма да си позволя да обременявам другите със собствените си грижи.

Всички се разделяме с майките си, с приятели, с децата си. Постоянно губим. Такава е съдбата ни.

Колкото и да плачем, осъдени сме да губим. Осъдени сме да тъжим. Не ни е леко.

Съжалението не е разрешение. Но не ни остава нищо друго, освен да съжаляваме.

Само една максима може да ни спаси: Опитай се това, което правиш за децата и семейството си, да не носи разкаяние и сълзи. 

Ще си позволя една патетична мисъл: когато отмине бурната младежка любов, нищо вече не може да се сравни с щастието, което ти е донесла тя – може би донякъде само творчеството на големите писатели!

„Иди си вкъщи и прочети една хубава книга!“ – на днешната младеж това сигурно ще се стори смешно.

Затова на най-младите не го препоръчвам като лечебно средство. Препоръчвам го обаче на онези, които се чувстват по-зрели и вече имат развито чувство за красота на словото.

Естествено, това няма да интересува горещите привърженици на дискотеките, за които върховно удоволствие е да свалят там няколко килограма от теглото си на вечер.

Нямам нищо против дискотеките. Но съм на мнение, че всяка страна и всяка епоха получава това, което заслужава.

Като нямаш друг отдушник за вътрешното си напрежение и отидеш в дискотеката, за да се освободиш от чувства, които те гнетят, сигурно нещо не е наред.

Но тези достойни за съжаление хора не знаят какво губят. Освобождават се от малко калий и сол, за да се почувстват по-добре, но скоро всичко се повтаря.

Въздействието на подобни опиати е краткотрайно; водят само до моментно облекчение.

Известно е, че можеш да посещаваш университета, без нищо да научиш там.

Но мнозина знаят, както и аз, че ако имаш определени интереси, там можеш да усвоиш редица полезни неща. Отново всичко зависи от човека.

„Можеш да закараш коня до реката, но не можеш насила да го накараш да пие.“

Много родители влагат всичките си спестявания за възпитанието и образованието на децата си, за да установят след време, че нищо не са научили. Нито едните, нито другите.

Постоянно се изумявам колко жилава и трайна е скръбта.

Що се отнася до мен, времето не лекува всички рани. Вероятно повърхностни наранявания – но дълбоки рани с положителност не.

Белезите болят не по-малко от раните, колкото и време да е минало.

„Горе главата“, „Стискай зъби!“, „И това ще мине!“, „Стегни се!“ – лесно е да се каже, но не помага много.

Единствено можеш да се опиташ да омотаеш сърцето си в един пашкул и да си забраниш всяка мисъл за миналото.

Човек не трябва да разчита на симпатията и съчувствието на другите. С всичко можеш да се справиш сам. Така е, повярвайте ми.

Това е самотата. Самотата не е просто нещо. Има дни и нощи, когато си мислиш, че няма нищо по-добро от самотата.

Но има дни и нощи, когато не можеш да понасяш да си сам. От уединението можеш да се спасиш – от самотата никога.

Уединението няма нищо общо със самотата.

Можеш да запълниш една празнина, както се пълни празна къща. Но не можеш да подмениш с нещо друго присъствието на един човек, обитавал тази къща, придавал смисъл на живота и за когото си можел да се грижиш.

Каквото и да правиш, не можеш да прогониш от душата си спомена за едно живо същество – човек или животно, все едно.

Постепенно приемаш самотата. След време свикваш, но това не означава, че се примиряваш.

Измъчваш се, без никой да дочува плач, без никой дълбоко да споделя твоята болка.

Блажени са онези, които могат в църква да поверят грижите и проблемите си на една по-висша сила. Аз не мога. Бих искала да мога.

Възпитана съм във вярата, че сам си отговорен за грешките и недостатъците си и че си задължен да изстрадаш тези грешки – и в момента, и по-късно.

Затова не мога да натоваря с отговорност другиго и да се измъкна невредима.

Не съм невредима. Тежко съм ранена, стена за облекчение и се надявам, макар да изглежда безнадеждно, че скоро белезите ще болят по-малко.

Светът днес е размирен. Президенти идват и си отиват. Обещанията им не струват и пукната пара.

Принудени сме да се примирим, но трябва да осъзнаем собствените си несъвършенства. Материалното благополучие подвежда мисълта ни, че „всичко е наред“.

Тук пожеланията са неуместни.

Знам само, че отхвърлям всяка форма на насилие – независимо дали е между нации или престъпници, дали е с политически цели или без, или пък от алчност.

Сърцето ми кърви за жертвите, уловени в мрежите на унищожението.

Едно е сигурно: човек трябва да се опира на собствените принципи и убеждения и да им бъде верен.

За това се изисква известна смелост.

из „Животът ми вземете без остатък“