Едно сляпо момче седеше на стъпалата пред една сграда с шапка пред себе си. То държеше табела с надпис: „Моля помогнете! Аз съм сляп!“. В шапката имаше само няколко монети.

По улицата вървеше човек. Той извади няколко монети от джоба си и ги пусна в шапката.

След това мъжът взе табелата, завъртя я и написа няколко думи и се отдалечи. Много скоро шапката започна да се пълни с монети.

Повече хора започнаха да оставят пари на сляпото момче.

Същия следобед мъжът, който беше сменил табелата, се върна, за да види как вървят нещата. Момчето го разпозна по стъпките и го попита:

— Нали вие сте човекът, който тази сутрин смени моята табела? Какво написахте?

Мъжът отговори:

– Просто написах истината. Написах това, което и ти беше написал, но по друг начин.

Това, което мъжът беше написал на табелата, гласеше:

ДНЕС Е ПРЕКРАСЕН ДЕН, НО АЗ НЕ МОГА ДА ГО ВИДЯ.

Мислите ли, че първата и втората табела казват едно и също? Естествено и двете табели казват на хората, че момчето е сляпо, но първата просто те кара да помогнеш, като оставиш пари в шапката.

А втората казва на хората, че те могат да се насладят на прекрасния ден, но момчето няма да може, защото е сляпо.

Понякога е нужно съвсем малко, за да се замислим и оценим даровете, които имаме, но които често приемаме за даденост.

Научи се да благодариш за даровете в живота си! Спомняй си за тези, които имат по-малко, и помагай с каквото можеш…

редактор: Лилия Щерева

Вижте още: Който обича, вече е победил света