Едвард Григ е норвежки композитор, пианист и диригент, представител на романтизма.

Първият учител по музика на младия Едвард е неговата майка – тя му предава любовта към музиката и му разкрива красотата на норвежките народни песни. На 15 години, по съвет на най-големия за това време норвежки цигулар Уле Бул, Едвард заминава да учи в консерваторията в Лайпциг.

Там той започва да композира, като влияние върху стила му оказват композитори като Шуман и Менделсон.

На 21-годишна възраст Григ среща композитора-националист Рикард Нордрок, по чието внушение започва да вплита в музиката си елементи от норвежкия фолклор. По тази причина критиците по-късно ще нарекат Григ „гласът на Норвегия“.

През 1867 г. той се жени за братовчедка си Нина Хагеруп, изпълнителка на много от песните, които той композира. Впоследствие двамата се установяват в Осло (по това време, Християния), където Григ работи като музикален педагог.

През 1874 г. норвежкото правителство отпуска на Григ пенсия, която го освобождава от материални притеснения и му позволява да се отдаде на творчеството си. Удостоен е и с почетни докторски степени от Кеймбриджкия и Оксфордския университет.

Григ композира голям брой романси, песни и клавирни пиеси, елегични мелодии и камерни творби. Към големите музикални форми обаче Григ не проявява интерес.

По-мащабните му произведения са Концерт за пиано в Ла минор, „Норвежки танци“ за симфоничен оркестър, сюитата „Из времето на Холберг“ за струнен оркестър, както и с двете сюити по пиесата на Хенрик Ибсен „Пер Гинт“, написани по молба на самия драматург.

В края на XIX век на културния небосклон на Норвегия се открояват две ярки имена – Хенрик Ибсен и Едвард Григ. Драматург и композитор. Тяхното творческо сътрудничество довело до създаването на сюитата „Пер Гинт“ – едно от най-великите музикални произведения, създавани някога.

Вижте още: ДОКОСВАЙТЕ ПРАВИЛНИЯ КЛАВИШ В ПРАВИЛНИЯ МОМЕНТ И ИНСТРУМЕНТЪТ САМ ЩЕ СВИРИ – ЙОХАН СЕБАСТИАН БАХ