Всеки трябва да ме обича!

Идеята е, че през цялото време се нуждаем от любов и одобрение. Ако не получаваме достатъчно от тях, се чувстваме ужасно. Мислим си: „Никой не ме обича. Сигурно съм ужасен! Толкова съм противен!“ Самосъжаляваме се: „Горкият аз!“ Най-важното нещо е да „получаваме любов“. Бихме направили всичко за повече любов.

Трябва да бъда добър във всичко!

Идеята е, че трябва да правим всичко добре, за да се чувстваме добре. Не можем да допуснем да се провалим. Ако някой друг спечели, се чувстваме ужасно. Казваме си: „Загубих, за нищо не ме бива. Провалих се и се чувствам зле. Остнанах втори, какъв ужас!“ Страхът от провала обаче може да ни попречи да свършим работата както трябва.

Някои хора са лоши и трябва да бъдат наказани!

Идеята е, че хората, вършещи неща, които ние не харесваме, са лоши. Те трябва да бъдат порицани и наказани. Мислим си: „Той е лош и би следвало да отиде в затвора. Тя е ужасна и ние трябва да се отървем от нея. Те са зли и би трябвало да отидат в затвора.“ Възможно е да се чувстваме така и по отношение на самите себе си.

Нещата би трябвало да са различни!

Идеята е, че е ужасно, когато нещата са различни от представите ни за тях. Мислим си: „Какъв кошмар, всичко е толкова ужасно!“ Не можем да приемем нещата такива, каквито са. Разстройваме се, ако не сме в състояние да ги променим, така че да отговарят на представите ни. Всъщност обаче не съществува причина, поради която да харесваме всичко.

Твоя е вината за това, че се чувствам по този начин!

Идеята е, че някой друг ни кара да се чувстваме по някакъв начин. Ако сме нещастни, причината е в нещо, което някой друг е казал или направил. Заявяваме: „Вината не е моя за това, че се чувствам нещастна“, „Ти ме подлуди“, „Ти ме разстрои“, „За да се почувствам по-добре, другите трябва да се променят. Длъжни са да го направят. От мен не зависи нищо“.

Знам, че скоро ще се случи нещо лошо!

Идеята е, че трябва непрекъснато да внимаваме нещо да не се обърка. „Може да ме блъсне кола. Може да ме ухапе куче. По пътя към училище може да ме изяде лъв. Ще с притеснявам, за да съм готова. Трябва да съм нащрек. Няма как да се отпусна.“

По-лесно е въобще да не опитвам!

Идеята е, че е по-лесно да избягваме трудните задачи в живота, отколкото да се изпавяме пред тях. Животът е толкова тежък, че не си струва да опитваме. Много по-добре е да се откажем. Мислим си: „Отказвам се! Иска ми се да беше по-лесно. Не съм в състояние да опитам. Прекалено е трудно. Не желая да поемам отговорност.“

Нуждая се от някой, който е по-силен от мен!

Идеята е, че би трябвало да сме зависими от други хора, които са по-силни от нас. Тя се изразява в чувството, че „Аз съм слаб, не мога да вземам решения. Кажи ми какво да мисля и да правя. Погрижи се за мен.“ Не обаче сме различни от всички останали. Ще трябва да се научим сами да вземаме решения, защото най-добре познаваме себе си.

Такъв съм, не мога да се променя!

Идеята е, че нещата са ни се случили, когато сме били малки, и са ни направили това, което сме. „Сигурно винаги ще бъда такава. Миналото е най-важното нещо. Няма никаква надежда да се променя“.

Би трябвало да се разстроя от проблемите ти!

Идеята е, че проблемите на другите хора би следвало да станат наши проблеми. Чувстваме, че трябва да променим другите, че е наше задължение да решаваме проблемите на хората и да оправяме живота им. Техните проблеми сега са наши проблеми. Мислим си, „Ще се погрижа за теб. Ще се погрижа за проблемите ти“.

Има само един добър начин да го направя.

Идеята е, че съществува само един правилен начин за вършене на нещата и че останалите не стават. Само един е най-добрият. Ако не направим нещо по най-добрия начин, ще бъде ужасно. Мислим си: „Той не трябваше да го прави по този начин, защото не е правилно. Би следвало да действаме по този начин. Ако не намеря правилния начин, ще го съсипя.“

Вижте още: Какво е успехът, според РАЛФ УОЛДО ЕМЕРСЪН

снимка: ©Красимир Георгиев