И после какво?, помислих си аз. И после още, винаги все повече житейски изпитания, от които да се учим.

Да се учим да прилагаме знанията си на практика, да разкриваме нашето знание на други, които минават през същите изпитания, да им напомняме, че не са сами.

И после какво, когато сме преживели своите мечти и сме се уморили от живота във времето?

И после… Животът Е! Помниш ли? Помниш ли АЗ СЪМ! И ТИ СИ! И ЛЮБОВТА; Е ВСИЧКО; КОЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ! Ето това е „и после какво“!

Ето защо любовните истории нямат край! Те нямат край, защото любовта няма край!

Тази сутрин в едно кратко мигновение, за не повече от стотина секунди, аз осъзнах колко просто Всичко-Което-Е се свързва в едно цяло.

Грабнах бележника до леглото и с огромни букви с развълнуван почерк записах онова, което ми мина през съзнанието в тези секунди: Единствено реалното е Животът!

Животът освобождава съзнанието да избира между липсата на форма и безкрайното множество милиони форми. Всякаква форма, която може да си представи.

Ръката ми трепереше и бързо се стрелкаше по редовете, думите се нижеха по сините редове на хартията.

Съзнанието може да забрави себе си, ако иска. То може да създаде ограничения, да строи илюзорни светове; то може да си представя галактики, вселени и вселени на вселените, черни дупки, бели дупки, големи взривове, стабилни състояния, слънца и планети, астрални и физически нива.

Каквото и да си представи, то го вижда като реалност: война или мир, болест или здраве, жестокост или доброта.

Съзнанието може в триизмерния свят да превърне сервитьорката в божия пророчица; то може да бъде маргаритка, духовен водач, биплан на поляната.

То може да бъде летец, току-що събудил се от сън, любящата усмивка на неговата жена в съня й, може да бъде котето Доли, готово всеки миг да скочи на леглото, нетърпеливо да си получи – мяу! – своята закуска.

И всеки миг, в който желае, то може да си спомни какво е всъщност, може да си спомни реалността, може да си спомни Любовта. В този миг всичко се променя…

Единственото трайно нещо – това е любовта! Началото на вселената….

Преди Големия взрив нас ни е имало!

Преди големите взривове на всички вселени и след като и последното ехо от всеки от тях е заглъхнало, нас ни е имало.

Ние, танцьорите във всички форми, които се отразяват във всичко, ние сме причината за създаването на пространството, онези, които изграждат времето.

Ние сме мост през вечността, който се издига отвъд морето, поели своите приключения за удоволствие и изживяващи чудесата заради радостта от тях.

Ние избираме своите катастрофи, триумфи, предизвикателства, невероятни странности, подлагаме се на изпитание отново и отново, учим се да обичаме и обичаме, и ОБИЧАМЕ!

Из „Мост през вечността“

Вижте още: Никога не позволявай на мъжа до себе си да се чувства комфортно, когато проявява неуважение към теб – ТРЕНТ ШЕЛТЪН