Ще ви разкажа една приказка – кратка, но силна! Тя няма да се хареса на мнозина, но пък много други ще я обикнат!

Било време черно, време разделно. Няколко поколения българи се раждали и живеели под чуждо иго. Свободата била за мнозина нещо непознато, а за малцина – тя била блян. Тези малцина дори я нашепвали, за да не развалят магията. Тогава някъде се родил той. Човекът, българинът, за когото свободата не била блян… тя била въздухът, който той дишал. Тя била част от него… той бил Свободата! Като вятър я разпростирал и мнозина се докоснали до този полъх… Едва тогава те усещали, че са живи! Искали да са свободни като него и го следвали…

Неколцина обаче се страхували от него, страхували се от това да бъдат свободни. Криели се в мрака, кроели пъклените си планове. Именно те го и погубили накрая, защото им харесвало да живуркат. Искали да изчезне завинаги, но късно разбрали, че искрата е запалена и въздухът, който той донесъл, разпалил огъня. Късно разбрали, че той е Времето!

Поколенията след него не го забравили, не забравили делата му! Но онези… страхуващите се… продължавали своите тъмни сплетни и били на крачка от момента да ни накарат да забравим мислите и желанията му, да забравим мечтите му! Ала нещата се обърнали! В един съдбовен ден в една книжка, стояща в дома на Апостола, както го нарекли хората, незнайна ръка написала:

БЪЛГАРИТЕ НЯМАТ НУЖДА ОТ ГОСПОД – ТЕ СИ ИМАТ ЛЕВСКИ!

И се случило – изведнъж адски огън дамгосал челата на всички подли душици. Написаното като титаничен гръм предизвикало дори БОГА! И Той – Бог – най-накрая се сетил за нас, обърнал погледа си. Усмихнал се и казал – помогнаха си! Сега ще им помогна и аз!

Това е приказката. И като във всяка приказка има и частици истина. Всеки ще реши колко от тази приказка е истина. Аз ще ви кажа, че написаното в книжката е истина! Това е било написано от нечия ръка в книгата с впечатления в къщата на Васил Левски в Карлово. Не знам дали сме предизвикали Бога, не знам дали правим опити да си помогнем, но знам, че е време да започнем да дишаме с пълни сили и да живеем, а не да живуркаме!

Автор: Георги Савов, www.vasil-levski.eu

Вижте още: Готов съм на всички страдания, само тебе на света да има – ПЕТКО СЛАВЕЙКОВ