.

Безкрайно малките хора имат безкрайно голяма гордост.

Не любовта трябва да бъде наричана сляпа, а самовлюбеността.

Моите права свършват там, където започват правата на другите.

Не бедността е непоносима, а презрението. Мога да живея, лишен от каквото и да е, но не искам да знаят за това.

Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш.

Бог е комедиант, играещ пред публика, която е твърде уплашена, за да се смее.

Да вярваш в Бог е невъзможно, но да не вярваш в Него – абсурдно.

Да се родиш два пъти не е по-удивително, отколкото да се родиш един път – всичко в природата е подчинено на закона на възраждането.

Трудът избавя човека от трите най-големи злини: скуката, порока и нуждата.

Никой проблем не може да устои на атаките на постоянното мислене.

Трябва да си много невеж, за да можеш да отговориш на всеки въпрос, който ти зададат.

Има хора, които използват думите, само за да скрият мислите си.

Колко нелепости ни принуждава да говорим прекомерната страст да кажем нещо ново!

Лекарите са хора, които предписват лекарства, за които знаят малко, за да лекуват болести, за които знаят още по-малко, на човешки същества, за които не знаят нищо.

Ревността е изкуството да причиняваш на себе си по-голямо зло, отколкото на другите.

Човек е свободен в момента, в който пожелае да бъде.

Тържеството на разума се състои в това да живееш в мир с тези, които нямат разум.

За да успееш в живота не е достатъчно да бъдеш глупав, трябва и да имаш добри обноски.

Шанс е дума празна от смисъл. Нищо не може да съществува без причина.

Търсещият щастие е като пияния, който не може да улучи пътя към дома си, но знае, че има дом.

Ние трябва да бъдем щастливи – заради всички бедствия, които не са ни постигнали.

Всеки играч трябва да приеме картите, които животът му раздава. Но щом веднъж ги вземе в ръце, трябва сам да реши как да ги изиграе така, че да спечели играта.

Волтер /1694-1778/ е френски писател, философ и историк, член на Френската академия и най-яркият представител на Просвещението.

Един от идеолозите на Великата френска революция. Теоретична основа на философските му възгледи е сенсуализмът; популяризира идеите на Джон Лок и Исак Нютон.

Творчеството му е много богато тематично и жанрово, насочено е против религиозния фанатизъм, догматизма и потисничеството, проникнато е от толерантност и уважение към човека. Характеризира се с изящен стил, бляскаво остроумие и критичен дух.

Неговите трагедии са в стила на класицизма – „Заира“, „Брут“, философски повести – „Кандид, или Оптимизмът“, сатирични поеми – „Орлеанската дева“, историко-философско съчинение – „Есе върху нравите и духа на народите…“, „Философски речник“.

Участва в издаването на „Енциклопедия, или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите“.