Човек, който плаче цяла нощ докато се унищожи, а на следващата сутрин продължава деня с усмивка се нарича Жена…

Любовта на един мъж е отражение на характера му. Ако мъжът е сприхав, любовта му ще е пълна с кавги. Ако е спокоен и добър, любовта му е балсам. Ако се самосъжалява през цялото време, любовта му ще се превърне на прах. Ако е весел, любовта му ще прелива от веселие. Преди да хлътнеш по някоя жена, трябва да се запиташ каква любов можеш да й дадеш.

Не причинявай зло. Проявявай състрадание. И недей да злословиш зад гърба на другите – не отправяй дори наглед безобидни нападки! Думите, които излизат от устата ни, не изчезват, а постоянно се трупат в безграничното пространство, за да се върнат при нас, когато му дойде времето…

За да бъде вярата ти твърда като скала, сърцето ти трябва да бъде меко като перце. Бъди готова за необичайното и неочакваното и ще започнат да ти се случват странни неща, надхвърлящи и най-невероятните ти мечти.

Не забравяй, можеш да познаеш само онова, което си в състояние да обичаш.

Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човека, който да ти бъде огледало.

Навлезеш ли в зоната на любовта, езикът, какъвто го познаваме, става отживелица. Каквото не можеш да изразиш с думи, може да се разбере с мълчание.

Истинската мръсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мръсотия, която не може да се махне с чиста вода и това е петното на омразата и фанатизма, заразило душата. Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с Любов.

Искаш ли да промениш начина, по който другите се отнасят към теб, първо промени начина, по които самия ти се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да обичаш искрено, докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателна за всеки бодил, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш по дъжд от рози.

Красивите цветя се обират веднага и малцина обръщат внимание на бодливите растения. А истината е, че от тях се правят най-добрите лекове. Мигар не е същото и с градината на любовта? Как любовта може да бъде достойна за името си, ако избираме само красивото и загърбваме трудностите? Лесно е да се радваш на хубавото и да не харесваш лошото. Това го може всеки. Истинското предизвикателство е да обичаш едновременно и хубавото, и лошото, не защото без нощ няма ден, а защото трябва да надскочиш такива описания и да приемеш любовта в нейната цялост.

Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодилите, а да виждаш розата, да гледаш нощта, а да виждаш зората. Нетърпението означава, да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата.

Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата стъпка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само.

Животът ни е даден за кратко, и този свят не е нищо друго освен повърхностна имитация на Действителността. Само малко дете ще сбърка и ще помисли играчките за истинското нещо. Въпреки това хората или са заслепени от играчките, или без всякакво уважение ги чупят и ги изхвърлят. В този живот стой по-надалеч от всякакви крайности, защото те ще разрушат вътрешното ти равновесие.

Човек трябва да държи ума си удовлетворен, но и да внимава да не го разглези. Умът и любовта са от различно тесто. Умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: Пази се от прекалено въодушевление, докато любовта казва: О, давай! Престраши се! Умът не се прекършва лесно, докато любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровищата. Едно разбито сърце крие в себе си несметни богатства.

Към препятствията, изникващи пред теб, се прибавя и следното: никой не ти обещава, че през цялото време ще се изкачваш.

Любовта не може да се обясни, но именно тя обяснява всичко.

Всяка истинска любов и приятелство са разказ за неочаквано преобразяване. Ако преди да обикнем и след като сме обичали сме същите, значи не сме обичали достатъчно.

Турската писателка Елиф Шафак е поредният известен автор сред стоте участници в „Библиотека на бъдещето“ – арт проект, който ще бъде видян от читателите чак през 2114 г., когато новозасадени смърчови дървета, от които ще се направят книги, ще бъдат напълно израстнали.

Замислен от шотландската художничка Кейти Патерсън, „Библиотека на бъдещето“ е, по думите ѝ, „живо, дишащо, органично произведение на изкуството, разгръщащо се 100 години“, пише „Гардиън“.

Проектът започна през 2014 г., а всяка година Патерсън кани по един писател да се присъедини с ръкопис, който ще остане в тайна до 2114-а. Тогава специални дървета, засадени като 1000 семена през 2014-а в гора край Осло, ще бъдат отсечени, а на хартията, произведена от тях, ще бъдат отпечатани книгите.

Шафак, авторка на книги като „Копелето на Истанбул“, „Любов“ и „Трите дъщери на Ева“, е четвъртият писател в проекта – след Атууд, Мичъл и исландския поет Сьон.

„Нейните работи отварят граници – културни, географски, политически, идеологически, религиозни и духовни, и обхващат множество гласове – обяснява избора си Патерсън. – Начинът, по който разказва историите си, е магически и дълбок, създава връзка между хората и местата: сигнал за надежда в тези особено разединени времена днес.“

Вижте още: Да обикнеш някого е като да се преместиш в къща – ФРЕДРИК БАКМАН