Еразъм Ротердамски, извор на цялото философско знание на своето време и най-значим представител на немския хуманизъм, е роден на 28 октомври 1469 г., като извънбрачен син на Ротгер Герхард /духовник/ в Ротердам. Майката е дъщеря на лекар. Родителите му умират рано, а сам то е заставен да постъпи като монах в августинския манастир „Стейн“. От 1496 г. се нарича Дезидериус Еразъм Ротердамски. Официално приема това име едва през 1506 г. Той дълго е трябвало да страда поради своето извънбрачно раждане и да понася несгодите на своето монашество: това донякъде обяснява траещия до дълбока старост страх от преследване и понякога паническите грижи да предпази името си от клевети и дискредитация. Еразъм завършва образованието си в Гауда и Девентер при „Братята на общия живот“.

Още първите писма от времето на престоя му в манастира свидетелстват за впечатлителен и чувствителен младеж, който спонтанно и открито търси приятелства, но вътрешно постоянно се чувства самотен. Още в манастира самокритичният и одухотворен Еразъм започва да пише, например „презрението към света“ и изучава антични автори; стига се до преплитане на християнска философия с теология и античен хуманизъм – линия на мисълта, която той ще следва неотклонно през целия си живот.

През 1495 г. Еразъм, с помощта на своя приятел и покровител Якоб Бат, успява да се откъсне от ограничения монашески живот. Взискателният и чаровен мислител, изпитващ фанатична антипатия към монашеството, се домогва до благоразположението на епископа и получава възможност да следва теология в Париж. Започва с „Антиварварите“ и се опитва чрез ласкателства да си спечели нови покровители. 

Но прекомерните хвалебствия му носят злощастие. Разгневеният епископ съкращава финансовата издръжка на Еразъм, така че той изпада в тежка нужда. Към това трябва да прибавим и влошеното му здравословно състояние, тъй като по същото врече той вероятно се разболява от артрит.

Но изобретателният и гъвкав Еразъм, „човек на постоянното действие“, ръкоположен през 1492 г. за свещеник, винаги отново намира меценати или влиятелни приятели, които го подкрепят. Около 1500 г. високонадареният и неуморно работещ „прототип на учения-хуманист“ проектира първото издание на своята „Adagia“ – сборник с пословици, в който сполучливо и убедително „разяснява употребата и смисъла на пословиците“. Сборникът става все по-обхватен и разнася славата на Еразъм като публицист. Суетният и изпълнен с хаотичен стремеж за признание писател, желаещ „невъзможното“, се наслаждава на тази слава и осъзнава, че е споходен от Божията милост поради своето огромно прилежание.

Убеден в своята мисия, Еразъм започва да пътува, за да си създаде многостранни контакти и приятелства: първо в Холандия, след това в Англия, където се сприятелява с великия Томас Мор и с Джон Колет. Еразъм, създател на есето, своенравен и със светски маниери, винаги търси близостта на известни печатари, било Алдус Мануций, било, по-късно, преди всичко Йохан Фробен. Наред с това той се стреми да се освободи от орденския обет, което ще стане едва през 1517 г. в Бревен.

Онова, което Еразъм иска за себе си, е самоосъществяване чрез езиково осъществяване и чрез хуманизма като вяра в авторитета. На практика той систематизира хаотичния си стремеж към признание, в чиято основа лежи еклезиогенна невроза, чрез творческо постижение с гениални измерения. Накрая той става основател на теологичния рационализъм. Неговият образователен идеал е този на естетически-морално-религиозния индивидуализъм. От 1506 г. до 1509 г. този съзнаващ своята мисия рационално мислещ гений е в Италия, където получава докторска степен по теология, но бързо се разочарова от „езичеството“ на тази южна страна, след което прекарва много години в Англия. Там създава „Възхвала на глупостта“. Наред с това благочестивият и богобоязлив учен започва работа над нова трактовка на Стария завет.

Още на 53 години Еразъм Ротердамски изглежда беловлас старец, но все пак за омагьосващото му излъчване говори обстоятелството, че почти всички средноевропейски градове се стремят към благоволението му да се установи в тях.

Този чар се дължи преди всичко на неговото миролюбие, толерантност и гъвкавост. Но Еразъм остава особняк, който умее да се изправя също иронично, саркастично и полемично. След 1517 г. догматично неопределеният Еразъм търси място между фронтовете на ортодоксалния католицизъм и Реформацията, на която първоначално симпатизира. От една страна той отхвърля обожествяването на светците в католическата църква, вижда в първородния грях само гола хипотеза и отрича, дори като „носител и възбудител на практически идеали“, основния Лутеров принцип за Божия воля, най-вече в съчинението си „За свободната воля“. С това Еразъм „стои при споровете за Реформацията над партиите“, като в крайна сметка не става ясно дали, основоположникът на теологичния рационализъм „трябва да се причисли към еретиците или към реформаторите“.

Най-голямото въздействие оказва Еразъм със своето съчинение „Institutio“, съставляващо „зов за мир“ – съчинение, в което той решително и страстно се обявява против всяка така наречена справедлива война – както от християнска, така и от човешка гледна точка. Какво постига този „особняк“ /наречен така от Лутер/, или стремящ се към невъзможното Еразъм, който остава „чужд за масата“? Стефан Цвайг опровергава това невъзможно и тази индивидуалност с едно-единствено изречение: „Еразъм единствен от своето духовно поколение остава верен на цялото човечество, а не на отделна група“.

В крайна сметка точният наблюдател Еразъм е задълбочен „психолог и педагог“, който през последните години от живота бива „провокиран от много страни“ – мъж, когото Просвещението на всички ориентирани към църквата хуманистични учени би могло да стилизира „като един вид свой баща“. Към това се прибавя и неговата образцова религиозна толерантност, от която днешните теолози също биха могли да се поучат. Този учен, постигнал мир и хармония със себе си, но дълбоко душевно самотен в края на своя живот, умира на 12 юли 1531 г. вследствие на своята болест. Погребан е в катедралата в Базел.

Патограма

Еразъм е холеричен и рационалист. През 1509 г. се отвръща от общуването с жени. Живее непретенциозно. Отказва да бъде ръкоположен за кардинал. Има женствена натура; фалично-нарцистични и хомоеротични черти на неговите приятелства. Невротична структура.

Основни черти на характера – самокритичен, чувствителен, сърдечен, спонтанен, затворен, дружелюбен, напрегнат, благочестив, набожен, медитативен, свободолюбив, безгрижен, претенциозен, одухотворен, чаровен, елегантен, ироничен, полемичен, склонен да се себеизпитва, неконформист, особняк, рационален, субективен, със стремеж към самоосъществяване, хуманист своенравен, наблюдател на човека, недоверчив, страхлив, светски настроен, гъвкав, внимателен, хитър, дълбок, скептичен, язвителен, страстен, твърдоглав, морален, любопитен, миролюбив, умерен, толерантен, индивидуалист, духовит.

Психодинамични доминанти: стремеж към признание, суетност и самота.

Функционален тип: интровертен мисловен до екстравертен интуитивен. 

Доминиращи фактори на темперамента: чувство за малоценност, душевно спокойствие и толерантност.

Еразъм Ротердамски принадлежи към органично болните високоталантливи личности, изпълнен е с честолюбие и суетност при цялата си толерантност и при своята рационалистична мисъл. Невротичните черти са неоспорими, въпреки външната му уравновесеност и въпреки всички многобройни приятелства, които поддържа. От една страна, Еразъм проявява влечение към светския живот, а от друга е вътрешно самотен. 

Той е най-великият рационалистичен мислител на своето време. При него биогравитивните преживявания произтичат от извънбрачното му раждане и постоянния страх това да не накърни неговото величие, доброто му име. 

из „Гении, лудост и слава. Религиозни водачи“, Вилхелм Ланге-Айхбаум, Волфрам Курт

Вижте още: Око за око и скоро целият свят ще ослепее – МАХАТМА ГАНДИ