Древните са вярвали, че знанието е богатство, но са били наясно и с опасностите от безогледното му и безразборно трупане. Те притежавали едно „блестящо невежество“. Никой не блестял по-ярко от Сократ.

„Единствената истинска мъдрост е да знаеш, че нищо не знаеш“, твърдял той.

Две хиляди и петстотин години след като произнесъл тези думи, социолозите се заели да установят доколко са верни те. Едни изследователи се фокусирали върху рядкото неврологично разстройство, наречено „аносогнозия“. Това е състояние, при което човек, страдащ от някакъв недъг, обикновено парализа, изобщо не осъзнава състоянието си.

Ако сложите пред човек с аносогнозия чаша с вода и му кажете да я вдигне, той няма да го направи. Когато го попитате „защо?“, ще ви отговори, че е уморен, или че не е жаден. Увреждането в мозъка му, довело до парализата му, освен това не му позволява да разбере, че е парализиран.

Дейвид Дънинг, психолог от университета Корнел, използва аносогносията като метафора, за да обясни изследването си върху невежеството. С колегата си Джъстин Крюгер той тествал уменията на група студенти в области като логическо мислене, граматика и чувство за хумор. След това показали на всеки участник резултатите му и го помолили да прецени как се е справил спрямо останалите. Тези, които се справили добре на теста, оценили представянето си точно, което не е учудващо. 

Учудващото обаче е, че тези, които не се справили с теста, били убедени, че са се справили. Не се престрували. Просто не били в състояние адекватно да оценят компетентността си, ли както казал самият Дънинг по време на интервюто си с режисьора Ерол Морис:

 Не сме много добри в това да знаем какво не знаем.

Причината е, че уменията, чрез които намираме решението на даден проблем са същите умения, които са ни нужни, за да осъзнаем, че не можем да се справим с него. Това е интелектуалният еквивалент на аносогнизията. Този феномен е известен като Ефект на Дънинг-Крюгер, и обяснява много неща.

Например защо повечето хора се мислят за шофьори, по-добри от средното ниво, което е статистически невъзможно. Все някой трябва да е под средното. Той също обяснява, поне според мен, защо повечето от нас не са гении. 

Първата стъпка към всеки пробив е да осъзнаеш, че такъв пробив е нужен, за да осъзнаеш, че знанието ти е недостатъчно. Тези, които притежават това „напълно осъзнато незнание“, както го нарича шотландският физик Джеймс Максуел, е далеч по-вероятно да постигнат нещо съществено, отколкото убедените, че знаят и разбират всичко.

из „География на гения“

Ерик Уайнър е писател, журналист, мислител и пътешественик. Бил е чуждестранен кореспондент на Националното обществено радио на САЩ. Работил е в Ню Делхи, Йерусалим и Токио, правил е репортажи в повече от 40 страни. 

За да напише книгата си „География на гения“ предприема пътешествие в различни страни и столетия, за да разбере защо в някои места в различни епохи е процъфтявал творческият гений. По пътя научава защо бъркотията и хаосът благоприятстват появата на гения, защо мислим по-добре, докато ходим, как стридите са помогнали на Шотландското просвещение и защо без чумата не би започнал Ренесансът. 

Уайнър върви по същия път като древните атиняни, съвременниците на династията Сун и обитателите на днешната Силициева долина, като се пита какво витае във въздуха на тези места и можем ли да създадем условия за появата на гений там, където живеем ние.

Вижте още: Работата е по-голям убиец от пиенето, наркотиците и войната – СТИВЪН ФРЕЙ