Най-големият подарък, който можеш да направиш на друг човек, е да прояваш разбиране към страданията му. Разбирането е другото име на любовта. Ако не можеш да разбираш, не можеш да обичаш.

Много често се влюбваме, не защото наистина обичаме и разбираме другия човек, а за да се разсеем от собственото си страдание.

Когато се научим да обичаме и разбираме себе си, когато имаме истинско съчувствие към себе си, тогава можем истински да обичаме и разберем друг човек.

Понякога чувстваме празнота; усещаме вакуум, голяма липса на нещо неопределено. Не знаем причината, твърде неясно е, но чувството, че си празен отвътре е много силно. Очакваме и се надяваме на нещо по-добро, за да се чувстваме по-малко самотни, по-малко празни. Желанието да разберем себе си и да разберем живота е голяма жажда. Голяма е и жаждата да обичаме и да бъдем обичани. Готови сме да обичаме и да сме обичани. Това е съвсем естествено. Но понеже се чувстваме празни, се опитваме да намерим обект за нашата любов. Понякога изобщо не сме имали време да разберем себе си, но вече сме открили обект за любовта си. И когато разберем, че всичките ни надежди и очаквания, разбира се, не могат да бъдат осъществени от този човек, продължаваме да се чувстваме празни. Искаме да открием нещо, но нямаме идея какво търсим. Във всеки има непрекъснато желание и очаквания; дълбоко в себе си, продължава да очаква нещо по-добро да се случи. Точно за това и проверявате съобщенията си по сто пъти на ден.

Есенцията на любовната нежност е да си способен да предложиш щастие. Да си слънчевата светлина за другия човек. Не можеш да предложиш щастие, ако го нямаш. Така че изгради си дом вътре в теб, като приемеш себе си и се научиш да обичаш и лекуваш душата си. Научи се да прилагаш осъзнатостта по такъв начин, че да си способен да създаваш моменти на щастие и радост за свое собствено удовлетворение. Тогава ще имаш какво да предложиш на другия човек.

Когато обичаш някой, трябва да си в състояние да му носиш облекчение, да му помагаш да страда по-малко. Това е изкуство. Ако не разбираш корените на страданието му, не можеш да помогнеш, също както докторът не може да излекува болестта, ако не е запознат с нея. Налага се да разбереш какво причинява страданието на любимия ти, за да си в състояние да му донесеш облекчение.

Тик Нят Хан е 90-годишен виетнамски дзен будист, монах, учител, писател, поет и пацифист. Пребивава в медитационния център Плъм Вилидж в Южна Франция и пътува по света, за да провежда събори и да дарява мъдростта, която е събрал в себе си.

Вижте още: Ако искате да сте щастливи, бъдете състрадателни – ДАЛАЙ ЛАМА