Михаил Жванецки, роден през 1934 г. в Одеса, е от авторите, които умеят да придадат на мисълта лаконична, саркастична и напълно завършена форма. И най-важното, в афоризмите му всеки вижда себе си – макар и често пъти да не му се иска.

Умът – това не е ерудиция, не е умението да участваш във всеки разговор, тъкмо обратното е, или както се изразяваше един премиер – „За нищо на света.“

Умът не е умението да поддържаш разговор с учени хора. Ако си умен, ще разбереш, че нищо не разбираш.

Умът често говори мълчейки. Умът усеща недостатъците или неприятните за събеседника моменти и ги заобикаля.

Умът предвижда отговорите и замлъква, когато не иска да ги чуе. И изобщо – умът може да предложи нещо.

Глупостта нищо не предлага. Глупостта не пита. Глупостта обяснява.

С умните е по-добре. С тях се чувстваш свободен и ленив. С глупаците си зает през цялото време. Трудиш се с пот на челото.

Той (глупакът) през цялото време възразява и възразява… Защото е уверен! И от тези безсмислени възражения ти изгубваш силата, издържливостта и съобразителността, с които така си се гордял.

С глупаците не би могъл да се съгласиш за нищо. И чувстваш колко лош характер имаш.

Затова – отдъхни си с умните! Умолявам те!

Тотото е най-точният начин за преброяване на оптимистите.

Алкохолът в малки дози е безвреден във всякакво количество.

Болният и здравият живеят еднакво дълго. Разликата е в силите, които болният влага, за да се отдалечи, а здравият да се приближи към светлината в тунела.

Няма щастлив край. Ако е щастлив, значи това не е краят!

Колко трудно е да се пълзи с гордо вдигната глава!!!

Не трябва да бягаш от снайпериста, само ще умреш по-уморен!

Като не можеш да обичаш някого – бъди му приятел!

По-добре да замълчим, дори да ни помислят за глупаци, отколкото да заговорим и да не оставим никакво съмнение в това!

Приятелството толкова се е видоизменило, че допуска предателство, не се нуждае от срещи, писма и разговори, дори е възможно наличието само на единия.

Не карайте колата си с по-голяма скорост, от тази с която лети вашия ангел-хранител!

Не преувеличавайте глупостта на враговете си и верността на приятелите си!

Порядъчният човек лесно може да бъде разпознат, когато видим колко неудобно се чувства, вършейки някоя подлост.

За да бъде спасен давещия се не е достатъчно да му подадете ръка, той също трябва да подаде своята!

Мъдростта не винаги идва с възрастта, понякога възрастта идва сама!

Ако някой ви каже, че сте многостранна личност не се главозамайвайте, може би е имал предвид, че сте гадина, идиот и паразит едновременно!

Не ми казвайте какво трябва да правя и аз няма да ви казвам къде точно да се заврете!

За характера на човека може да се съди по това как той се държи с тези, от които няма полза или които няма никога да му дадат рушвет!

Във всеки от нас спи един гений, с всеки изминал ден все по-дълбоко…

Дошъл си – Благодаря! Отишъл си си – Много благодаря!

Човек се учи от своите грешки, а прави кариера от чуждите!

Идеята му дойде в главата и сега отчаяно търси мозък!

Да ви помогна или да не ви преча?

Посрещнаха ме по дрехите и ме изпратиха също толкова зле.

Само на рождения си ден разбираме колко излишни вещи има!

Оптимистът вярва, че живеем в най-добрия свят. Песимистът се бои, че е точно така!

Най-доброто алиби – да си жертвата.

Не е достатъчно да намерим своето място в живота, трябва да го намерим първи!

Смях без причина означава, че или сте идиот или сте блондинка.

Който се жени за млада жена има перфектната сделка: тя никога няма да го види млад, а той никога няма да я види остаряла.

Късметът се усмихва на смелите. А после дълго се хили над тях!

Да се мисли е трудно, затова хората предпочитат да съдят…

Ако някой е готов да премести планината, задължително има друг, който иска да му счупи врата…

Чистата съвест – признак на лоша памет!

Всеки човек е по своему прав, а по моему не.

Глупаците обичат да наказват умните. Първо – така се самоизтъкват, второ – умните си го получават и трето – вижда се кой е главният. Единствено, после не знаят какво да правят!

Който намери изхода – е първия стъпкан!

Пешеходецът е винаги прав – докато е жив.

Всички хора са братя, но не по разум.

Всеки човек е ковач на своето щастие и наковалня на чуждото.

Твърде бързо карам колата си, за да се притеснявам за холестерола си.

Хубаво е не само там, където не сме, а където и никога не ни е имало.

Учението е светлина, а неученето – приятен полумрак!

За да започнем от нулата трябва да пълзим дълго нагоре.

Не е страшно, ако ти се надсмиват. Много по-зле е, ако плачат над теб.

Физкултурата удължава живота с пет години – но трябва да ги прекарате в спортната зала.

Ако си стоиш вкъщи – струва ти се, че всички си седят вкъщи. Излезеш на улицата – струва ти се, че всички са навън. Ако попаднеш на гарата, сякаш всички пътуват, ако си в болница – струва ти се, че всички са болни. Навсякъде едно и също…

Поведението ни, когато спорим трябва да бъде простичко: не слушаш събеседника, а го разглеждаш или си тананикаш гледайки го в очите. В най-пиковия момент му искаш документ за самоличност, характеристика от местоработата и преминавайки на “ти” казваш: “Това не е по силите на твоя пилешки мозък!”. Тогава вашият опонент ще омекне като попарен.

Не е достатъчно да знаеш цената си, важно е да си наясно и с търсенето.

Животът е като роял: бял клавиш, черен клавиш… капак.

Мисълта е мисъл, когато се е родила в главата.

От две злини аз избирам тази, която по-рано не ми се е случвала.

При манията за величие само манията е напълно достатъчна!

Ако има голям натиск отвън – вътре се ражда хумор!

Идеалистът е човек, който след като забележи, че розата мирише по-добре от зелето, решава, че яденето на рози е по-вкусно!

Да преброиш парите в чуждата паничка е много по-лесно, ако вече си я отнел.

Овладяваме все повече високия стил в спора – спор без факти. Спор на основа темперамент. Спор преминаващ в голословно утвърждаване личността на опонента. Изобщо, как може да ни интересува мнението на някакъв плешивец с голям нос!? Нека първо си изправи носа, след това да си отгледа коса, а после да се изказва!

Цялото население приема формата на различни предмети. Кой с каквото работи, приема неговата форма.

Всички велики хора са починали отдавна, и аз май не се чувствам добре…

Вижте още: Липсата на мисъл убива. Другите – СТАНИСЛАВ ЙЕЖИ ЛЕЦ