Жените са точно толкова част от икономиката, колкото и мъжете, и те винаги са допринасяли за нейното развитие чрез прилагането на труда си. В този смисъл обаче индустриалната революция не направи нищо. Що се отнася до заетостта на жените, времето направи много и то особено през последните два века. Един по-близък поглед върху историческата роля на жените и тяхната трудова заетост ще разкрие твърде много факти.

Населението на Европа в средата на XVIII век, както и навсякъде другаде, е било предимно селско и жените са били заети предимно на работа в собствените си домове в някаква форма на домашна индустрия. В градовете платеният работник от женски пол бил нещо непознато, но жената-търговец присъствала на всички пазари. Но и тук жените били част от дейността на своите съпрузи и действали като партньори и в индустриалната и в земеделската сфера.

В резултат на настъпилите промени първо в Англия, а после и в другите страни на света, от втората половина на XVIII век насам нещата вече не могли да останат същите. Възможността която жените имали за производителна работа у дома, вече била изчерпана поради появата на нови аграрни техники, а в областта на индустриалното производство тяхната роля изчезнала завинаги.

В края на века и по време на преходния период, когато жените все още не били намерили своето място в новия ред, животът им бил тежък и повечето от тях били без работа. Независимо от промените, възнаграждението на новия работник било под минимума, достатъчен за поддържане на семейството, и намирането на работа за жените и децата станало необходимост. При възможност жените се занимавали с плетене на дантели, на кошници, изработване на ръкавици, произвеждане и обличане на копчета и т.н., като заместител на по-раншните им земеделски и животновъдни дейности.

Независимо че работниците не участвали в производството до степен на онова, което машините сега давали, те все пак предпочели новия вид труд поради по-високите заплати, по-добрата храна и дрехи и по-добрия жизнен стандарт.

Това е особено валидно при жените, които били преместени от лошо платения и непривлекателен труд в земеделието и домашните производства. Индустриалната революция засяга най-сериозно жените в чисто икономически план.

В миналото бракът за жените е бил нещо като установяване на партньорство в земеделието, търговията и домашното производство, но при реорганизацията, идеща с индустриалната революция, повечето жени загубили икономическата си независимост. Освен ако можели да станат надничарки извън дома, те не могли по друг начин да допринасят за увеличаване на финансовите приходи на семейството и така ставали икономически зависими от своите мъже.

Жените със семейства никога не са имали законно право върху приходите си или върху дял от семейните приходи. Независимо от това, при новата ситуация финансовото им подчинение станало по-голямо от времената, когато с труда си жената е подпомагала семейния бюджет. От индивидуална гледна точка това може да звучи като връщане назад, но за работническата класа не винаги е било икономически изгодно жената да работи на заплата. Заплащането на нейния труд рядко компенсирало загубите от това, че жената не работи у дома. Трудът й бил експлоатиран и в много случаи приходите от труда й служели да подържат нивото на приходите на съпруга й за задоволяване на индивидуалните му нужди. В този смисъл индустриалната революция отбелязва напредък, понеже чрез нея се стига до мисълта заплатите на мъжете да се калкулират на семейна база.

От една страна, това води до приемане на схващането, че при отглеждане на деца и поддържане на домакинство омъжената жена реално допринася на обществото чист икономически приход независимо че той не се измерва непосредствено в пари.

От друга страна, той обаче обрича жените на обществена роля, която в никакъв случай не е равна на тази на мъжете. Ограничаването на жените в рамките на домакинството им попречило да участват в политиката, да се образоват и да влияят върху социално-икономическия живот. Системата, която вкарала жените в икономическа зависимост, има свои граници и дошло време, когато положението станало нетърпимо. Жените започнали да осъзнават своето положение, значението на икономическата еманципация, изразено в техните настоявания за по-голямо жизнено пространство: правото на лична свобода, включително политическа, правото на висше образование и обучение и правото на участие в индустрията и икономическия живот въобще.

Независимо от това че повечето от тези искания отдавна са удовлетворени и благодарение на това жените са заели своето правилно място в обществения живот, борбата още не е приключила. Независимо от новото им обществено положение, обстоятелството че имат икономическа независимост и че на всичко това се гледа като на голям обществен напредък, положението на жените все още не е равнопоставено на мъжката половина от обществото.

„Човешкото развитие трябва да е полово аморфно, за да продължава“ е простият завет на Доклада за човешкото развитие от 1995 година. Според този доклад няма общество, в което жените да се радват на същите права, на каквито се радват мъжете и независимо от това, че всяка страна има значителен напредък в подпомагането на развитието на жените, мъже и жени все още живеят в неравнопоставен свят.

Жените живеят в по-голяма бедност — от 1,4 милиарда бедни на земята 70% са жени. Обикновено те взимат по-малки заплати от мъжете поради това, че заемат ниско платените длъжности или работят в неформалния сектор, но също и поради това, че им плащат по-малко за еднакво положен труд. Всички региони на света показват — съобразно местните изследвания, че безработицата при жените е много по-голяма, отколкото при мъжете. И докато в развиващите се страни жените са все още 15% от администраторите или ръководителите — или по-малко — то мястото им в органите на властта е все още незначително — 10% от депутатските места в парламента и 6% от министерските постове.

През последните две години разликата между мъжете и жените в областта на образованието и здравословното състояние значително намаля, но разликата в икономическите и политически възможности остава значителна. Из целия свят жените живеят по-дълго от мъжете, като разликата се движи между плюс две години в развиващите се страни до плюс осем в полза на жените в развитите индустриални страни. В развиващите се страни 78% от общия брой гимназисти сега са жени и цифрата се увеличава, докато в останалите страни съотношението е равно — колкото мъже, толкова и жени.

И независимо от това положението на жените е второстепенно. Голяма част от техните усилия биват непризнати, подценени, с което силно се влияе върху статута на жените в нашето общество и се намаляват техните възможности за пълноценен живот.

Основният проблем се състои в икономическата система, която не оценява „немонетарните“ ползи. Ако неплатеният, и в икономически план неоценен, принос на мъже и жени в нашата икономика се признава, последиците за социалната и икономическа политика биха били фундаментални.

Жените допринасят особено много към немонетаризираната част на нашата икономика. Установено е че 2/3 от общото женско време, отделено за труд — при това икономически, платен или неплатен, остава невидимо за националната отчетна система. Мъжкият дял от цялата тази дейност се счита в рамките на 1/3 до 1/4.

В резултат голяма част от работата на жените не само не е платена, но не се и признава. Ако незаплатените дейности на мъже и жени се изчислят и включат като приход към икономиката, ще открием, че жените работят по-дълго от мъжете във всяка страна. В развиващите се страни жените изнасят 53% от общата работа, а в индустриалните — 51%.

Ясно е, че мъжете получават неоправдано висок доход и оттам по-голямо признание на обществото за принос в икономиката.

Това очевидно разграничаване между половете трябва да изчезне с въвеждането на новата икономическа система, която взема предвид немонетаризираните и монетаризираните дейности. Само когато започнем да оценяваме неплатените приноси към нашата икономика така, както оценяваме заплатения труд, ще сме в състояние да оценим женското участие в трудовата дейност и ролята на жените в нашата икономика.

Автори: Орио Джиарини, Патрик Лидке, „Бъдещето на труда“

Вижте още: Как биха се чувствали мъжете, ако ролите се разменят…