Докато жените на богатите са хубави, жените на бедните са грозни.

Ето до този резултат се е стигнало през вековете, без да броим тоалетите.

Хубави куклички, добре нахранени, добре измити.

Откакто го има, животът е успял да постигне само това.

Колкото до останалото, и да се напъва, и да не се напъва, човек неминуемо стъпва накриво, хлъзва се, цопва в спирта, който консервира и живите, и мъртвите, и там си остава.

Доказано е.

А от толкова векове наблюдаваме животните как се раждат, мъчат и измират пред очите ни, без и на тях да се е случило нещо изключително, освен дето безкрай подхващат същия онзи блудкав провал там, където други животни са го зарязали.

Би трябвало да схванем какво става.

Неспирни вълни от ненужни същества прииждат от дъното на времето и умират пред нас, а ние си стоим и се надяваме…

Не ни бива дори смъртта да осмислим.

из „Пътешествие до края на нощта“

Луи-Фердинан Селин (1894-1961) е литературният псевдоним на френския медик и писател Луи-Фердинан Детуш.

Известен е главно със своя уличен език, новаторски стил и антивоенни позиции. Най-важните романи на Селин са „Пътешествие до края на нощта“ (1932) и „Смърт на кредит“ (1936), до голяма степен свързани с Първата световна война и с разпада на човешкото в екстремни условия. И двата са преведени на български език.

редактор: Виктор Иванов

Вижте още: За това служи човекът – през целия си живот да си изработва гримаса – ЛУИ-ФЕРДИНАН СЕЛИН