Грамофонът е механично или електрическо устройство за възпроизвеждане на звук, записан върху пластмасов (шеллак/целулоиден/винилов) диск наречен грамофонна плоча. Използва се от 1870-те досега.

Грамофонът е видоизменение на фонографа, изобретен през 1877 г. от Шарл Кро и Томас Едисон. Томас Едисон патентова работещ фонограф през 1878 г., показан пред публика няколко месеца по-рано – в края на предишната година. Независимо от него, описание на фонограф (наречен „палеофон“) подава във Френската академия на науките и френският учен Шарл Кро, който обаче не успява да представи работещ модел.

През 1887 г. американският изобретател Емил Берлинер развива идеята на Кро, като решава вместо цилиндри за запис и възпроизвеждане на звука да използва дискове. Новото изобретение, наречено грамофон, е патентовано от Берлинер на 26 септември 1887 г. Първите плочи били от цинк. През 1893 г. на пазара се появяват първите грамофонни плочи от ебонит, които имат продължителност на записа от 2 минути при 70 оборота в минута. Три години по-късно ебонитът е заменен с шеллак. Това намалява собствения шум на носителя. Съвременните грамофонни плочи са изработвани от поливинилхлорид. Той на практика не добавя свой шум.

Вероятно вече сте виждали много снимки на любимите си рок звезди и знаменитости, които в компанията на скъпоценните си колекции с музика или преносимите си грамофони в хотелската стая. 

Екранни икони от Марлене Дитрих до София Лорен са обожавали своите грамофони. Тази любовна афера, в някои случаи, датира още от 1925 г. „Доброто старо време“ никога не е изглеждало по-добре. 

Марлене Дитрих, 1956

Джийн Харлоу, 1934

Глория Вандербилд

Джил Мелфорд

Рита Хеуърд със записа си на Едит Пиаф, 1940

Ава Гарднър, 1949

Бети Дейвис, 1942

Джоан Колинс, 1960

Джейн Мансфийлд и Джоан Колинс, 1957

Лорета Йънг, 1930

Натали Ууд, 1960

Одри Хепбърн, 1950

София Лорен, 1950

Мерилин Монро

Кони Франсис

редактор: Виктор Иванов

Вижте още: Най-красивите жени от началото на миналия век