To the friend who did not save my life

Фотографската снимка е елипса на езика.

Думите принадлежат на Ролан Барт. Нека оставим Барт.

Нека погледнем към един от може би най- важни и провокиращи автори от 80- те и 90- те години Ерве Жилбер. Авторът на „To the friend who did not save my life“.

Нека погледнем много внимателно лицето на този изключително фин човек. Очите. Присъствието му.

Може би хипотетично само Пруст би могъл да пише за него. Няма да се спирам обаче на биографията му /1955- 1991/, нито на книгите му, нито на любовта му с Мишел Фуко.

Ще спра поглед върху фотографиите му. Те са предимно черно- бели. Минималистични. Ненатрапчиви. Фрагилативни. И по някакъв начин може би конотират с тези на Франческа Удман.

Всъщност, фотографиите на Жилбер буквално „миришат“ на фармацевтичност, на болница, на медикаменти и на някаква сънена суицидност. Стерилна тишина.

Дори романите му цели пасажи са удавени в епикризи, изследвания. Cutomegalovirus. A hospitalization diary. 

Едмънд Уайт му посвещава текстове. Но Жилбер освен това снима и Изабел Аджани и Джина Лолобриджида.

За жалост почти непознат в България.

Умира само на 36 г. от СПИН.

АВТОР: Слави Томов


Слави Томов живее в Бургас. Изследва експерименталния тип литература. Интересува се от хибридни, мултидисциплинарни жанрове или визуално-токсични метафори, които размиват границите на установените лимити. Превес към една нова синтактична структура, където историята и сюжета са потънали в мълчание…


Вижте още: Шедьоврите на РОДНИ СМИТ