Иван Шентов е поет, писател и музикант.

Живее на третия етаж и пуши много.

ПОНЕДЕЛНИК

Лепкав студ.
Градът е хищник.
Поглъща моето момиче.
Към спирката.
Към спирката.

Безсмислен труд
краде от времето ни
за обичане.
Така умираме.
Умираме.

ВТОРНИК

Днес
ти си спомни,
че на този ден
преди година
за първи път
срещнахме
устните си.

Ще те чакам в два
пред магазина
за прежда
да изберем
нишката,
с която ще плетем
съдбата си.

СРЯДА

Преплувах
Вселенските
спиртни морета.

Прекосих Страната на съня,
Зелените джунгли,
ледниците от бело
и вече съм
от другата страна,
където
днес
е
сряда.

Не се оплаквам.

ЧЕТВЪРТЪК

Здравейте, борци за свобода!
Как сте зад удобните бюра
в добре отоплени стаи?

Върху вас повръщам!
Върху вас повръщам!
Върху вас повръщам!

От устите ви капе кръв & омраза,
от устите ви смърди
на лицемерие!

Не се обръщам!
Не се обръщам!
Не се обръщам!

ПЕТЪК

В петък вечер
пия чай
и виждам
експлозии
в твоите очи.
Изненадвам мозъка
и черния си дроб
вече 430 нощи
и 430 дни.

гарантирам им:

трудно се изплува

лесно се потъва

има смели гмуркачи

и удавници без сламки

други – с камъни вместо колиета

и случайните жертви на бурите

но на дъното няма нищо…

за съжаление

гарантирам им

земята се разпада

а ние си играем

на дребно

и нашите дребни души

се разкъсват

във опит

за смелост

нямаме време

а хвърляме мънички

въдици

в мътни води

празни опити

земята се чупи

на нови парчета

застинали дни

дупки поглъщат

коли сгради морета

и бъдеще

неми сме

земята умира

слепи сме

търсим само и единствено

себе си

земята загива

земята се превръща

във пепел

искам

вечен живот

за да

мога

да бъда

свидетел

 

Още от Иван Шентов в Lunatic.bg

фотограф: Мартин Гунчев

редактор: Марина Аврамова

Вижте още: ЕЛЕНА ДЕНЕВА: Животът е садистичен шут