Защо да се лъжем, живеем в общество, за което много по-важно е как изглеждаш, отколкото какъв си като човек. Затова не ме учудва, че една жена може лесно да се превърне в робиня на красотата.

И повярвайте ми, красотата може да донесе и много болка на жена, която реши да я преследва. Каноническата красота, тази, която идва от рекламите и която повечето хора приемат за шаблон, е нож с две остриета.

Трябва да си признаем, че ти дава сигурност, увереност, но в същото време те заклеймява. Няма какво да направиш срещу възрастта, освен да я приемеш.

Коя възрастна жена не би искала да изглежда като на 20 или 30? Но толкова е наивно да залагаш на младостта като единствен коз.

Изабела Роселини, дъщеря на гениалния Роберто Роселини и разкошната шведска богиня на киното Ингрид Бергман, е едно от емблематичните лица на съвременното кино, еднакво популярна и ценена и в Европа, и в Щатите.

Роберто Роселини и Ингрид Бергман

Изабела Фиорела Електра Джована Роселини изплаква на 18-ти юни, точно 34 минути преди сестра си Изота Ингрид. Годината е 1952, мястото – Рим.

Наследила красотата на майка си Изабела неизбежно става модел, още в началото на кариерата си, лутайки се между образованието си по ТВ-журналистика и амбициите си за актьорство, съвсем логични предвид семейството й. По този повод споделя:

Да имаш родители като моите те обогатява неимоверно, да живееш в такава среда е нещо уникално и специално. От малък започваш да улавяш например кой има талант и кой не. Отварят ти света. Но повярвайте ми, да знаеш, че цял живот ще бъдеш сравняван с родителите си и че никога няма да спечелиш от това сравнение, не е лесно за никого, понякога дори е фрустриращо.

От майка си наследява не само актьорския си талант и красотата си, но и елегантността си и финото си излъчване. Изключително изискана, Изабела Роселини, рекламно лице на козметичната индустрия, никога не се поддава на стандартите за красота и създава свои собствени. Притежава завидна упоритост и способност да отстоява вижданията си, които също наследява от прочутата си майка.

Майка ми е скандинавка, много спортна, много практична, земна, с изявен шведски стил, който се описва с изчистеност и елегантност. Когато е на 22 и вече е известна актриса в Швеция, продуцентът Дейвид Селзник я кани да подпише договор със студиото му в Холивуд. Верен на холивудската традиция не само да намира звезди, но и да ги „създава“, той й предлага да американизира името си, да изскубе веждите си и да промени цвета на косата си. Майка ми отказва с думите: „Казвам се Ингрид Бергман, ако не ме харесвате такава, каквато съм, се връщам в Швеция“. Селзник онемява от решителността на младата жена и отговаря: „Имам идея, която никой досега не е изпробвал. Няма да променяме нищо в теб. Ще останеш себе си. Ингрид Бергман ще е първата естествена актриса!“ Тя беше същата и в реалния живот, носеше съвсем малко грим – спирала, червило и малко пудра.

Гениалният италиански режисьор Роберто Роселини бе един от първите поставили в страната си началото на школата на неореализма в киното, и ще остане запомнен с по-ранните си, нискобюджетни, снимани от ръка творби, разказващи за живота в опустошената от войната провинция. В спомените на Изабела, баща й изглежда така: 

Като по-млада изпитвах комплекса на Електра, вероятно и днес още не се е заличил. Не, в никакъв случай не съм искала да убивам майка си, много силно я обичах, но трябва да призная, че винаги съм била момичето на татко. Но това често се случва между бащи и дъщери. В спомените ми са всичките онези дрямки следобед като малка, подпряла глава на неговия огромен корем – трудно ми е сега да си представя по-щастлив момент.

От 1982 до 1993 г. е модел на френската козметична фирма Lancôme. От 1994 продуцира своя козметична серия.

Странно, но откакто работя като модел, чувствам, че установих доста силна приятелска връзка с жените. Приемат ме по-скоро като една от тях. Аз винаги съм била за по-скоро оригиналната, отколкото клиширана красота. Дори и нещо, което минава за дефект, може да се превърне в част от персоналното излъчване. Много повече ме впечатлява една силна жена с присъствие, отколкото една букварна красавица. Но да не си помислите сега, че не уважавам красотата!

Във вестниците четем статии за негативите, свързани с остаряването, но не и за плюсовете. Добре, със сигурност съм изгубила жизнеността си и вече не мога да правя салто. Но положителният момент е, че се чувствам по-свободна, по-уверена да следвам сърцето си, вместо да се стремя да удовлетворя другите.

Симпатизирам на жените и мъжете, които работят върху себе си – не само върху опаковката, но и върху душата, върху съзнанието си. Безкрайно ценя свободния дух. Вероятно защото аз съм такава.

автор: Ана Каренина

SerdiBG

Вижте още: МЕРИЛ СТРИЙП: Преувеличенията ме отегчават