Индивидуализмът е този, който дава живот на свободата, на усещането за собственото аз, на нуждата да се откроиш и да се издигнеш над останалите.

Икономическата конкуренция, метафора на завоюването на пространството, губи смисъл в едно богато общество, където икономическите колебания са овладени.

Конкуренцията в областта на секса, косвена метафора на овладяването на времето чрез възпроизвеждането, губи смисъл в едно общество, където процесът на разграничение между секса и възпроизвеждането е напълно завършен. Веднъж откъснат от възпроизвеждането, сексът започва да съществува не толкова като източник на наслада, колкото като принцип на нарцистично самоутвърждаване; същото се отнася и за стремежа към богатство.

Само по себе си желанието – за разлика от удоволствието – е източник на страдание, на омраза и нещастие. Не само будистите, не само християните, а всички философи, достойни да се нарекат такива, съзнават това и именно на това учат.

Решението, предлагано от утопистите, от Платон до Хъксли, в това число и Фурие, се състои в потискане на желанието и на страданието чрез организирането на незабавно удовлетворение.

Напротив, рекламно-еротичното общество, в което живеем, се стреми да организира именно желанието, да го изостри до невиждани размери, задържайки при това удовлетворението в границите на частната сфера.

За да функционира подобно общество, за да продължава да действа конкуренцията, необходимо е желанието непрекъснато да нараства, да се разпростира все по-широко и да изяжда човешкия живот.

Човешкото поведение е толкова строго детерминирано, колкото поведението на коя да е друга естествена система.

Същевременно при някои изключително редки обстоятелства /християните наричат това осенение на Божията милост/ в мозъка възниква и се разпространява нова вълна на кохерентност; възниква – временно или окончателно – нов тип поведение, регулирано от принципно нова система източници на хармонични колебания; налице е онова, което е прието да се нарича акт на свободната воля.

В своята цялост дивата природа не е нищо повече от една гнусна подлост; в своята цялост дивата природа не е нищо друго освен оправдание на пълното разрушение, на всемирен геноцид, а мисия на човека на Земята може би е да доведе докрай този геноцид.

Моралът, който се наблюдава в практиката, винаги е резултат от смесване в различни съотношения на чистия морал с други елементи от повече или по-малко неясно, но най-често религиозно естество.

Колкото по-голям е делът на чистия морал в тази смес, толкова по-дълговечно и благополучно е обществото, което се явява неин носител. В идеалния случай едно общество, ръководено от принципите на универсалния морал в техния чист вид, би просъществувало до края на света.

Чистият морал е единствен и всеобхватен. Времето не е в състояние нито да го накърни, нито да добави нещо към него. Той не зависи от никакви исторически, икономически, социологически или културни фактори. Този морал не е обусловен от нищо, а сам се явява условие. С една дума, представлява абсолют.

из „Елементарните частици“

Вижте още: Който не работи, не яде, но който работи, не живее – ЖОРЖ ПЕРЕК