Мога да разбера защо умът нарича свободата „несигурност“…

Живели ли сте някога в затвор в продължение на няколко месеца или няколко години? Ако сте живели няколко години в затвор, сте забелязали, че когато наближи денят на освобождаването, затворникът започва да се чувства несигурен по отношение на бъдещето.

В затвора всичко е било сигурно, всичко е било един механично установен ред. Храната му е била осигурена, защитата му е била осигурена, не се е страхувал, че на другия ден ще е гладен и няма да има храна – нищо подобно, всичко е било установено.

А сега изведнъж, след много години, идва тъмничарят и му казва: „Освобождават те.“ Той започва да трепери. Извън стените на затвора отново ще има неустановеност; той отново ще трябва да търси, да изследва; отново ще трябва да живее в свобода.

Свободата създава страх.

Хората говорят за свободата, но се страхуват.

А човекът още не е човек, ако се страхува от свободата. Аз ви давам свобода, не ви давам сигурност.

Давам ви разбиране, не ви давам знание. Знанието ще ви направи установени.

Ако мога да ви дам някаква формула, някаква установена формула, че има Бог, Свети Дух и Исус, единородният Божи син; че има рай и ад, че тези са добрите дела, а онези са лошите, и че ако вършите грях, ще отидете в ада, а ако вършите това, което наричам добродетелни дела, ще отидете в рая – край! – вече сте установени. Ето защо толкова много хора са избрали да бъдат християни, хиндуисти, мюсюлмани, джайни – те не искат свобода, те искат фиксирани формули.

Един човек умирал – внезапно, вследствие на пътна злополука. Никой не знаел, че той е евреин, затова извикали католически свещеник. Свещеникът се навел над човека – а човекът умирал, вече в предсмъртна агония – и попитал:

– Вярваш ли в Светата Троица на Бог Отец, Светия Дух и сина Исус?

Човекът си отворил очите и рекъл:

– Аз умирам, пък той ми задава гатанки!

Когато смъртта почука на вратата ти, всичките ти установени неща ще са просто гатанки и глупости.

Не се привързвайте към никакви установености. Животът е неустановен – в самата му природа е такъв.

И интелигентният човек остава винаги неустановен.

Самата готовност да останеш в неустановеност е смелост, упование. Интелигентният човек е този, който остава буден в каквато и да е ситуация – и откликва на нея с цялото си сърце. Не че знае какво ще се случи; не че знае: „Направи това и ще се случи онова“. Животът не е наука, той не представлява причинно-следствена верига. Като нагрееш водата до сто градуса, тя ще се изпари – това е установеност. Но в истинския живот нищо не е така установено.

Всеки индивид е свобода, една непозната свобода. Невъзможно е тя да се предскаже, невъзможно е да се очаква. Човек трябва да живее в осъзнаване и в разбиране.

Идвате при мен да търсите знание; искате някакви установени формули, за да можете да се придържате към тях. Не мога да ви дам никакви. Всъщност ако имате такива формули, ще ви ги отнема!

Постепенно ще разруша вашата установеност, постепенно ще ви направя все по-колебливи, постепенно ще ви направя все по-несигурни. Това е единственото нещо, което трябва да се направи.

Това е единственото нещо, което един Учител трябва да направи! – да те остави в пълна свобода.
В пълна свобода, с отваряне на всички възможности, с нищо фиксирано… ще трябва да си осъзнат, нищо друго не е възможно.

Това е, което аз наричам разбиране. Ако имаш разбиране, несигурността се явява неотменна част от живота – и е добре, че е така, защото това превръща живота в свобода, в една непрестанна изненада.
Човек никога не знае какво ще се случи. Това те държи непрекъснато в състояние на удивление.
Не го наричай неустановеност – наречи го чудо. Не го наричай несигурност – наречи го свобода.

из „Книгата за Смелостта“

Следва: Избягвайки огледалото, няма да станеш красив – ОШО